Трети конкурс за Съвременен любовен роман
Полъх за промяна

Септемврийско бягство

Юлиана Филипова

Откъси от книгата

Лолиета бягаше от много неща в онази тъмна нощ, когато я срещнах за първи път край бургаския бряг. Бягаше от хората, от Америка, от парите  и най-вече от самотата облечена в луксозна наметка. В тъмнината можеше да се види само нежният й силует. Силует, който започна тогава да помахва енергично при забелязването на друго човешко същество.  Още не бях достигнал до нея и тя започна да се провиква на среща.

‒ Господине, господине! Моля ви имам нужда от насока – чу се нежен женски глас смесен със звука на вълните. Приближавайки се по-близо не можех да не забележа къдравата й руса коса и дългите изящни крака. Крака, на които не ми се виждаше края. Да, в онази нощ бе началото на много начала. Най- вече началото на неизвестността, която бликаше свободно от бездната наречена бъдеще. Бъдеще крачещо с дългите си крака, което пие само сок от целина…

 

Изброих десетте имена тихо на себе си, за да се уверя, че съм ги запомнил добре в правилната последователност. Проверката е майка на съмнението. Не можех да си позволя да се излагам пред Лолиета. Това беше една игра, която Лолиета ми сподели, че я играли сред богаташките среди в Щатите. Всеки участник трябва да изброи десет имена на известни автори. Не бях много по игрите и мислех, че ще ми се размине, но Лолиета настояваше да играем. Беше любопитна като котка и нямаше да ме остави на мира докато не й кажа моят списък. Обещах й, макар че си бе изтръгнато обещание. Изтръгнато или не, обещанието си е обещание въпреки всичко.

Очите ми започнаха да натежават, запътих се към леглото. Вече бях взел решението да събудя Гришата да поеме дежурството. След това се запътих  към нашата кабина и си мислех,относно как всичко е толкова непредсказуемо. Кой щеше да  ми повярва ако му разкажа,че холивудската звезда Лолиета се криела точно на моят Серенити. Серинити е моята яхта – моето бяство от брега. Унесен в мислите си, въобще не съм усетил, кога съм се озовал в леглото. Прекрасна привилегия  е за мен да си имам местенце, където мога да се скрия  и да си почина от бъркотията в този свят. Ще трябва да се наспя добре, не се знае утрешния ден какво ми вещае. Съгласих се да укривам човек обявен за международно издирване. Кой знае какво още щеше ми дойде на главата. Но пък как да се откаже на такава прелест като Лолиета Бакър. Кой знае колко време се шляела из Бургас и защо я намерих на брега сама? Не можа ли да отиде в някой хотел или къща? Дали искаше да се скрие точно на лодка или какво? Май много го мисля, късно е, сигурно е от умората. Не че нещо, ама интересни ми бяха тия известните от елита, първо искат да бъдат известни, после като станат бягат. Чудни ми бяха тия хора, от какво естество бяха направени, дали от същото, което съм аз направен?

 

***

 

Отворих очи на следващата сутрин. Погледнах си часовника. Показваше точно десет часа. От прозорчето на кабината се виждаше, че слънцето отдавна се бе покатерило на високо в небето. Яркият му блясък му придаваше наперена израсност все едно, беше единственият петел в кокоши двор.

– Боянеее! Ставай! Десет часа е! – чух някакъв крясък с моето име от към палубата. Това разбира се беше Гришата. Струваше ми се, че той беше от отдавна станал, можех да чуя енергичните му стъпки по пода.

– Хайде, Боян! Ети е направила закуска за всички – гласът продължи да вика. Ушите ми в този момент не биха направили разлика между крякането на Гришата или крякането на ято гарги. Определено чувството бе същото- огромно недоволство от моя страна.

Станах аз, измих си лицето, отидох до тоалетната, а след това на палубата при другите. Лолиета, холивудска актриса направила закуска, виж ти. Та богатите цапат ли си ръцете с такива неща? Закуската представляваше препечени филии с масло и нещо кафяво, което виждах за първи път.

– Лолиета, какво е това кафявото, което си сложила на хляба?– запитах аз.

– Това се нарича „Мармайт“, един британец ми го даде като снимахме филм в Кралството. Бях там в началото на лятото, все още бях под пълна пара да отпивам от шепите на славата си.

– От какво е направен този “Мармайт“? Малко ме съмнява дали ще става за ядене, не се обиждай – изстрелях следващият въпрос, гледайки филията с недоверие, все едно беше намаза с някаква отрова.

Лолиета започна да се киска лекичко. Не можеше да стърпи смеха си, който я напуши след като видя сбръчканото ми лице от различни мимики на недоверие, учудване и изненада. Лицето ми изглеждаше като сушена слива. Пък нейното надутото око някак си се опитваше да се отвори, изглеждаше отока беше спаднал през нощта.

Миналата вечер Лолиета беше нападната от един комар. За нейно щастие нищо сериозно, но видно подуто око. Понякога и красивите могат да изглеждат зловещо, но определено и отиваше.

– “Мармайт“ е екстракт от бирена мая – продължи красивата блондинка да говори.– Това е типично британска закуска почти на равно колкото рохките яйца на очи с наденички, които британците обожават – обясни Ети.

Гризнах аз филията, в първият момент, усетих толкова остър вкус, че дори не намерих думи да го опиша, нямах смелост да сдъвча втори път. Но ми хареса, беше и солен, и леко горчив, но маслото и хлябът олекотяваха горчивият вкус на това чудо.

Всъщност беше добра комбинация, само по себе си този “Мармайт“ би бил ужасен на вкус, но в комбинация с маслото и хляба беше невероятно усещане за моите вкусови рецептори.

– Вкусно е –рекох най накрая, след детайлната дисекция, която се проведе само за секунди в устата ми, дори никой не рабра за това.

Закуската приключи. Моят помощник се разшета след нас и след това отиде да измие чиниите. Не пропусках възможност да му напомня, че трябва да си мие ръцете след като приключи и да полира чиниите с чиста кърпа. Все пак нашата гостенка е световноизвестна актриса, не исках да ни помисли за някакви мърляви и незнаещи хора. Гришата някак си ми беше свикнал на.., аз бих го нарекъл прецизност на детайлите, ама ако питаш моят помощник, ще ти рече маниакалност или перфекционизъм , което е почти равно да ти кажат, че си луд. Както и да е, простил съм му вече, че не разбира тия така прецизни работи.

Лолиета беше отишла до нейната кабина да се преоблече. Нейната красота изглеждаше толкова непокорна и недоловима, но не можеше да скрие самотата в очите й, разочарованието от това, че всички виждат само нейната очарователна опаковка. Можеше мигновено да се забележи, че беше жена със изящен стил. Беше облякла бял пуловер съчетан със сивкав панталон на тънки бели черти завършено с дискретни черни заоблени отпред обувки с леко висок ток. А къдравата й коса се спускаше по очертанията на лицето й. Някои по-къси къдрици се движеха хаотично от лекият септемврийски морски бриз. С лека усмивка тя пристъпи към мен.

– Готов ли е твоят списък? – попита тя, гледайки ме директно в очите.

– Да, но искам да чуя първо твоят – отговорих аз с увереност.

– Уелл…– възкликна Лолиета на нейният роден език. – Виж какво предлагам сега, ще започнем с по пет автора. Ти ще ми кажеш твоите любими автори от пет до десет и после аз ще ти кажа моите. Пък след това ще ми кажеш от пет до едно, като ще завършиш с най- любимият си автор. Какво ще кажеш? – обясняваше ми тя с жестове на ръцете и завърши въпросително гледайки ме в очите, в очакване на отговор, за когото дори тя самата не можеше да чака.

– Джойс, Пруст, Кафка, Мелвил, Чехов – изкарах си първите пет рибки от мрежата.– Сега е твой ред, Ети.

– Флобер, Кафка, Достоевски, Дикенс, Остин – изреди тя списъка с замечтана фасада…


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)