Трети конкурс за Съвременен любовен роман
Полъх за промяна

Невена

Спас Христов

Откъси от книгата

1870 година, месец май, Филибе

Невена се събуди и веднага установи, че нещо не е наред. Лампичките „Стендбай" по домашните електроуреди не светеха, не напипваше дистанционното и на всичкото отгоре – най-голямата трагедия, смартфона й не беше до възглавницата!
Не различаваше почти нищо от подредбата на стаята поради сумрака в нея. Обаче от малкото, което се съзираше схвана,че наредбата в нея е във възрожденски стил, както го беше виждала по картинките. Изглежда някой си правеше с нея груба шега.

Помнеше, че беше заспала в просторния си мезонет, претъпкан с всички съвременни удобства, а се събуждаше в това неуютно за нея пространство. Размърда се, разбута завивките и изпита истински шок. Лампи, контакти и ключове около себе си не виждаше, че да пусне светлина.

От срещуположната страна на стаята се появиха две сенки и едната поздрави:

– Добро утро, кокона Невено! Рано се събуждате днес…

Тръпки на ужас премина през тялото на Невена, която отвърна на поздрава с въпрос:

– Кои сте Вие? Защо ме плашите?

Едната сянка спря и се тросна:

– Прислугата Ви, господарке. Ние сме Пенка и Гинка, не ни ли познахте?

– Това е невъзможно! Никога не съм имала прислуга! Като привърженик на свободата и демокрацията не харесвам идеята да бъда обслужвана от други човешки същества.

– При вас сме от много години господарке! – добави втората сянка и продължи: – Всички сме верни поданици на империята и султана. Чини ми се, че сте си изгубили ума нощес?

Невена завъртя глава и почти изкрещя панически:

– Ако някой от купона снощи си прави шега, да знае, че вече не е смешно. Незабавно да спрете с този маскарад!

Гинка рече смирено:

– Пенке, кокона Невена май наистина е с помрачено съзнание. Не познава нас, не разпознава къде е, няма според мен усещане и за времето. Що да сторим, как да помагаме?

– Аз викам, Гинке, ти стой при господарката, аз ще ида да извикам отец Игнатий. Той е умен, начетен, може да я окади с тамян, да я изповяда и да изгони от нея вселилите се там дяволи.

Пенка изтича да повика свещеника, а Гинка палейки красив светилник попита Невена:

– Ще благоволите ли поне да се премените и да закусите?

Невена беше твърде стресирана. Опита се да мисли, но мозъкът и не можеше да асимилира случващото се. Все пак се остави да бъде облечена. Дрехите, които се озоваха на нея не и харесаха. Бяха твърде многопластови, много тежки и не се чувстваше удобно в тях. За сметка на това, подносът, който Гинка примъкна миришеше невероятно вкусно и примамливо.

– Какво е това?

– Закуската ви, както я заръчвате всяка сутрин. Баница, сарми, чушки, салата, подправки и чай.

Невена седна на малка масичка, омете всичко на един дъх и констатира:

– Невероятна храна. Вкусна и засищаща. Откъде се взима?

– Аз ви я приготвям, с продукти от градината ви.

– Е, поне в това отношение сте щастливци. Не усетих нищо найлоново, промишлено и безвкусно. Достави ми голямо удоволствие ,благодаря.

– Че, господарке, храната винаги си е една и съща и все се чудя как я поглъщате в такива количества и не се закръгляте.

Невена се оригна дискретно в юмрук и каза на Гинка:

– Трудно ще ти е да го повярваш, но снощи заспах на друго място. Там е месец октомври, а годината 2019-та. Аз съм от град София. При нас храната е безвкусна, а въздуха е отдавна отровен.

Гинка я прекъсна:

– Бълнувате сякаш отново, коконо Невена! Сега сме лято господне 1870-то, месец май и вие живеете във Филибе.

Невена не се отказваше и продължи да разказва:

– През 2019 г. ние… аз де, живея в Република, а не както… вие в Империя. България е демократична държава.

Гинка се прекръсти ужасена, прекъсна я и възропта с гневен глас:

– Демокрацията е византийска измишльотина! Ние го учихме това в килийното училища! Слава Богу, че съм поданичка на султана и неща демокрация! А какво е това „Република"? Не можахме ли да станем поне Царство…

Невена вещо обясни, докато пак се пооригваше деликатно в шепа:

– Момиче, Републиката и Демокрацията побеждават в България през ХХ век. А през 2019 г. по света почти не останаха царе и крале.

Гинка се дръпна на метър, сякаш бягаше от прокажена и заключи:
– Сега разбирам, господарке, че положението ви е тежко. Мислех да сте само умопомрачена, но може би, сте непоправимо душевно разстроена. Полегнете, поспете, съберете си мислите, може пък бълнуването ви да се окаже само последица от ярък, но лош сън и да премине. А аз отивам да си върша работата.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)