Трети конкурс за Съвременен любовен роман
Полъх за промяна

В пламъци

Йозлем Мехмед

Откъси от книгата

 Кулинарният курс трябваше да започне още десет часа, а Елеонор пристигна към единадесет, но този път вината не беше в нея, колкото и невероятно да звучи. Сутринта пътят беше затворен, впоследствие разбра, че една кола е закъсала на пътя и имаше задръстване, което я забави с почти час, но нямаше какво да стори. Изчака. Беше се събудила рано и въпреки това успя да закъснее. Тази мисъл я разяждаше вътрешно. Бе обещала на себе повече да не закъснява, дори си правеше седмичен график според ангажиментите, за да го следи стриктно, но уви в тази ситуация бе невинна.

Сутринта бе в невероятно настроение. Изпи си кафето, оправи косата си, едва забележимо се гримира и беше готова навреме за курса. Нямаше търпение да започне, очакваше го от доста време. Срокът за записване беше три месеца. Още първия ден, когато видя обявата се записа. От известно време мислеше как да разнообрази ежедневието си с нещо ново.  Готварството ѝ бе страст още от ученическите години и нямаше как да подмине този курс. Не беше каква да е кухня, а испанска и италианска!

Комбинацията от двете култури още повече заостри вниманието ѝ. Няколко пъти беше посетила Италия и се бе влюбила във вкусната им кухня. Пици, пасти, тортелини, изобилие от десерти, вино и куп други изкушения беше опитала там, но най-много обичаше лазаня и тирамису. Докато за Испания само слушаше и четеше. Изпитваше огромно желание да посети тази страна, но до този момент не ѝ се бе отдала тази възможност. Миналата година с колежката си Мег бяха избрали като дестинация остров Палма де Майорка. По стечение на обстоятелствата планът се промени. Годеникът на Мег й беше приготвил изненада, която наистина я изненада. Тони беше резервирал самолетни билети за Торонто. Искаше двамата да прекарат повече време заедно.

Причака ги след работа, като в ръцете си държеше букет от рози и сред тях бе пликът с билетите. А, точно няколко дена преди това двете жени се уговориха да отидат заедно на почивка в Палма де Майорка към края на месеца. Тони обаче ги изпревари неволно. Мег беше щастлива заради изненадата, но отвътре се чувстваше гузно, дори бе готова да отмени пътуването, защото имаха уговорка с Елеонор. Освен колежки бяха добри приятелки извън работата и не искаше по някакъв начин да я засегне.

От своя страна Ели, така наричаха Елеонор, бе достатъчно съобразителна, за да отстъпи. Нямаше начин да се разсърди за нещо подобно. Мег знаеше това много добре, познаваха се от детството, но въпреки това се почувства неудобно. Още преди Мег да й каже нещо на следващата сутрин Ели сама се отметна. Тя беше свидетел на романтичния жест, съвестта нямаше да ѝ позволи да провали тази приятна изненада. Каза ѝ да отменят пътуването за следващите месеци, дори леко ѝ повиши тон, защото в началото не се съгласи и повтаряше как тримата може да отидат, как ще бъде забавно и прочее..

"С Елеонор не бива да се спори." - смотолеви Мег и накрая отстъпи. Билетите бяха купени, а и това беше добра възможност за тях двамата, виждаха се от вечер на вечер.

Тони работеше във фирма като счетоводител, беше затрупан от работа през повечето дни и се прибираше късно вечерта. Тази почивка щеше да им се отрази страхотно и Елеонор никога нямаше да позволи да бъде пречка за нещо толкова благородно. Палма де Майорка можеше да почака. "Двама влюбени щяха да бъдат заедно? Какво повече от това? - мислеше си Ели. Все пак бяха приятелки и трябваше да се разбират, да си помагат и взаимно да се подкрепят, както правеха винаги двете. Така се разминаха нещата и не успяха да отидат в Испания, но никога не бе късно да осъществят това.

Елеонор бе добра готвачка. Обичаше да експериментира и да пробва нови неща. Като дете помагаше на майка си в кухнята. Всичко ѝ се виждаше сложно, но интересно. Въртеше се около нея, носеше продукти от хладилника, разбъркваше яйцата, доколкото може, прибираше ненужните неща, за да не пречат. Беше малката помощничка на мама. Тази нейна страст я преследваше оттогава.

Щом пристигна пред сградата, се огледа за паркомясто, но всичко бе заето. Никъде нямаше места и се наложи да паркира в уличките до центъра, които се намираха малко по-надолу, на десетина минути път. Преди да влезе провери отново за точния адрес, тъй като сградата на четири етажа и наподобяваше повече на жилищен блок, в който живеят семейства, отколкото на място, на което се провежда готварски курс. Адресът беше точен. На втория етаж, апартамент 4. Качи се по стъпалата и видя две врати разположени една срещу друга. Четвърти номер бе отдясно. Позвъни на звънеца страхливо, никой не отвори, вторият път задържа  и след по-малко от минута вратата се отвори. Показа се млада, широко усмихната жена, която поздрави Елеонор много дружелюбно. Тя отвърна на поздрава със същата усмивка и подаде ръката си, като се представи:

- Казвам се Елеонор. Записана съм на този курс, но малко закъснях поради ред причини, за което се извинявам.. – и преди да продължи жената я прекъсна:

- Не се притеснявайте, госпожице, не закъсняхте. Днес решихме да започнем малко по-късно, тъй като е първи ден изчакваме повече за всеки случай. Дори има записани, които още не са дошли, така че можете да бъдете спокойна! – рече жената отново толкова засмяна. Покани Ели вътре и тя влезе.

Апартаментът не беше малък, имаше две самостоятелни стаи и отделно голяма кухня. Тя не си представяше мястото така. Очакваше да бъде нещо като голяма зала, в която всеки ще си има индивидуална масичка, която да използва за приготвянето на различни рецепти с помощта на главния готвач, техният инструктор, който ще води курса. Не беше точно така, както си го представяше, но обстановката ѝ се стори уютна.

Запозна се с хората, които бяха там и след това пристъпи към останалите стаи, за да разгледа по-обстойно. Стаите бяха големи и обзаведени с вкус, съвпадащ с нейния.

Нямаше много мебели, нито спалня или диван, нищо подобно! Обзавежданото не напомняше на семеен апартамент отвътре, а на огромна кухня с няколко подразделения.

Имаше всякакви кухненски уреди, за които може да си помисли човек. По стените бяха закачени картини, които придаваха екзотичен вид на помещението. Стаите бяха боядисани различно. Първата бе в сиво-кафяви тонове, съобразено с  цвета на декора, а стените на втората стая бледорозови и декорът тъмносив. Личеше си отдалеч, че всичко е избрано прецизно и направено с много труд. Едната стая беше предназначена да се използва за теоретичната част на курса, имаше голяма маса със столове, а в съседната стояха уреди и продукти, които щяха да бъдат нужни за практическата част. Кухнята бе разширена и имаше два барплота, които бяха разположени един срещу друг. Достатъчно обширно, за да побере повече от десет човека. След като разгледа набързо наоколо, седна и се заприказва с останалите. След десетина минути решиха да започнат, като през това време към тях се присъединиха още две жени. Те също като Елеонор се извиниха и бяха леко притеснени, но като видяха обстановката и разбраха как стоят нещата, се отпуснаха. Събраха се общо 8 човека, с главния готвач и помощничката му станаха 10. Всички записани бяха жени, а единственият мъж бе инструкторът.

Първите часове бяха теоретични и въвеждащи в кулинарството. История, култура на хранене, начин на приготвяне, хигиена и общи понятия. Главният готвач се казваше Алесандро Алварез, бе испанец с български корени. Майка му испанка, а бащата българин, живял е дълги години в Испания, където е и неговата майка. Популярен испански готвач, работил по кораби и притежател на много грамоти. Завършил право в един от най-престижните колежи в Италия, но по-късно открива, че кухнята е неговата истинска страст. Повече от двадесет години работи като главен готвач и пътува из целия свят. Обиколил повече от 60 държави, решава, че е време да се установи на сушата и избира България.  Наричали го „синеокият майстор“ заради светлосините му небесни очи, с които лесно омагьосвал жените.

След близо два часа лекция курсът приключи. Като за първи ден Алесандро сметна, че толкова е достатъчно. Елеонор остана впечатлена от изказа и галантността на „синеокия майстор“. Това го бяха научили от усмихнатата помощничка Стела, която беше близка приятелка на Алесандро. Всички слушаха с голям интерес, някои дори си вземаха записки. Господин Алварез бе истински майстор на разказа, разказваше с лекота и всички слушаха захласнати, сякаш не бяха на урок, а гледаха интересен филм. Разбираше си от работата определено.

На тръгване всички се здрависаха и размениха помежду си няколко думи.

Ели се запъти към колата си с бързи крачки, навън бе студено, но на нея не й правеше особено впечатление. Предпочиташе студеното време. За средата на февруари температурите бяха приемливи. Макар че е родена през летния сезон, повече обичаше зимата.  Родителите ѝ винаги се чудеха на кого прилича. Нито майка ѝ, нито баща ѝ бяха почитатели на зимата, а тя нямаше нищо против. Намери колата си с поглед, нямаше търпение да се прибере, за да си почине подобаващо, все пак беше събота.

Планът ѝ се състоеше в това цял ден да лежи и да гледа филми, но нещо прекъсна изненадващо мисълта ѝ.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)