Трети конкурс за Съвременен любовен роман
Полъх за промяна

Платено удоволствие

Анжела Георгиева

Откъси от книгата

Откъси от текста:

Токчетата на Вела потракваха неравномерно в плочките, звукът се разстилаше по пода, удряше се в стените и пропълзяваше към металната врата в края на коридора.

Сутрешните лъчи напираха да пробият френските прозорци. Вела бързаше, но достатъчно премерено, за да не влезе задъхана. Неприятният трафик, а бе забавил с две минути. Не, тя не закъсняваше, но обичаше да е винаги по-рано. Да идва преди официалното начало на работния ден и да си тръгва късно след него бе нейна запазена марка. Черната ѝ коса тежеше в опашка и нервно се клатушкаше наляво - надясно.

Влезе в офиса с най-каменното изражение, на което бе способна.

- Добро утро, Амира! - поздрави любезно, без да се задържа много.

Секретарката в „ПР КАД“ видимо не ѝ се радваше, което я изуми от самото начало. Момичето зад бюрото бе около нейните години, с почти руса коса и топли шоколадови очи. Притежаваше най-блестящата усмивка на света, а фактът, че бе наполовина сирийка и придаваше екзотичност. Със сигурност не само печелеше вниманието, но и го задържаше. Дори и на Вела ѝ бе трудно да откъсне поглед първия път, в който я видя.

Въпреки че трудно ѝ отстъпваше по красота, все пак мислеше, че няма нужда от конкуренция между двете. Най-малкото Амира бе на постоянен договор, а Вела все още стажантка.

Взе сутрешното си кафе и се наслади на лекото парене по възглавничките на пръстите си. Това чувство едновременно и доставяше удоволствие, и я успокояваше.

Включи работния си компютър, въведе паролата за достъп и започна да чете имейли от шефовете. През два от тях премина бързо, защото информираха за предстоящи срещи. Спря се на този, който бе свързан пряко с нейната конкуренция Свилен. Преди 5 месеца заедно с него бяха наети като стажанти в маркетинг и пр агенцията. Завършили неотдавна магистратура, пълни с идеи и хъс, те бяха идеалното попълнение в екипа. Не знаеше доколко не можеха да се справят останалите с работата и доколко гледаха на тях като експеримент, но бе доволна. Само един щеше да остане на постоянен договор и Вела нямаше намерение да му отстъпва мястото.

Погледът ѝ зашари по екрана. Прочете няколко пъти имейла, за да е сигурна, че не пропуска някаква тънка информация закодирана от шефовете. Отпи голяма глътка от вече топлото си кафе и се съсредоточи в написаното. Финалната задача на Свилен бе обявена - възложено му бе да изработи най-добрата стратегия за новооткриваща се дискотека. Нетрудна задача с обширно поле за изява. Вела стисна устни и се отпусна в стола. Сутрешните лъчи вече заемаха удобна позиция да галят лицето ѝ. Монотонното почукване по клавиатурите дразнеха работното ѝ желание.

Нямаше търпение да получи своята финална задача. Леко притеснение се зароди в нея, но бързо го уби, затиснато от тонове уверени констатации. Нямаше да отделя ненужно време да мисли за това. Всичко, което зависеше от нея и работата ѝ не можеше да я обезпокой.

Две бюра в ъгъла на офиса се покриха от сенките на мъжки фигури, които се подготвяха за работа. Една от тях бе на Свилен. Днес изглеждаше по-неприятно от обикновено. Лятното време го бе накарало да избере мръснобяла риза с отворени в началото копчета, зад които се подаваха няколко косъма от гърдите в отчайваща нужда от глътка свеж въздух.

Хладен вятър, нехарактерен за края на юли се заигра с клоните на дърветата. Амира отвори един от големите прозорци и се подпря предизвикателно на него.

- Внимавай само да не паднеш, - приятният глас на Калин привлече вниманието на всички в офиса. - къде иначе ще намерим толкова добра секретарка? - не бе толкова въпрос, колкото опит за скрито флиртуване.

Откакто бе постъпила на работа тук, Вела имаше подозрения, че между тях двамата има нещо, но можеше ли да ги вини. Тя беше красавица, а той имаше лице като от реклама на мъжки парфюми - сладникав, но някак си мъжествен.

- Разпечатах фактурите, които поискахте. На моето бюро са, да Ви ги донеса ли? - изчурулика Амира и бавно се запъти към работното си място. Естествено, това можеше да се приеме като предоставяне възможност на Калин да я огледа. Днес бе избрала бежова пола до коляното и бяла тениска. Имаше небрежно елегантен стил, който прилягаше на годините ѝ.

- Не, по-късно ще мина да ги взема.

Вела бе убедена, че това „по-късно“ цели да няма останали хора в офиса. Трудно бе да криеш флирта си в помещение от 120 квадрата и шест бюра. Една любопитна мисъл си проби път в съзнанието ѝ - дали са го правили на бюрото, или пък в конферентната зала. Нямаше възможност да мисли много върху това, защото Калин се приближи до нея.

- Вела приключи тук и те чакаме в нашия кабинет. - погледът му се изплъзна от черните ѝ очи, погали изпъкналите скули и се спря на розовите устни.
Нямаше нужда да се обръща, за да предположи, че Амира не откъсва очи от тях.

Каквото и да търсеше като намек, нямаше да го намери. Да, бе хубав, но не бе типът на Вела, а и дори да бе, тя се интересуваше само от работата. Отдавна бе заключила вратата на флирта и връзките. Не искаше нещо да я разсейва в пътя ѝ на кариерно развитие. А определено една връзка или дори само флирт, щеше да отнеме от вниманието ѝ.

Разтърка очи, стегна конската си опашка и с уверена крачка влезе при Дамян и Калин. Кабинетът бе едновременно претрупан и функционален. На малката площ бяха успели да се намърдат две големи бюра с кожени столове, а в дъното се мъдреше голяма библиотека. Нямаше достатъчно книги, за да се запълнят рафтовете, затова върху плоскостите можеха да се намерят сувенири от различни пътувания, няколко папки и една изключително грозна стъклена купа пълна с бонбони.

Вела подозираше за какво я викат, но остави те да повдигнат темата. Все пак бяха шефовете, трябваше да им се гали егото. Двамата мъже седяха отпуснато пред своите компютри, погледите им шареха по екраните в опит да погълнат повече информация. Вела фокусира намачканите листи в мрежестото кошче и различни мисли прободоха съзнанието ѝ.

- Както знаеш стажът ти приключва в края на август. - дрезгавият глас на Дамян изпълни пространството. - Само един ще получи постоянен договор в началото на септември. Следователно трябва да ни впечатлиш с последната си задача.
Вибриращо нетърпение обгърна тялото на Вела.

- Всъщност - продължи провлачено той. - сменихме избора ти на задача в последния момент.

Стана, взе кутията с цигари, която криеше от жена си в бюрото и запали. Амира явно се бе погрижила и тук прозорецът да е отворен, а това позволяваше по една-две откраднати цигарки. Дръпна дълбоко и гъст облак се отдели от устата му. Калин раздели разстлалия се дим и ѝ подаде папка и флашка.

- Това са данните на клиента, а това - посочи флашката с лого на фирмата. - е нужната информация. В рамките на един месец ще трябва да отговориш на всяко едно искане от стана на Саня Попова - управител на хотел „Сия“.

Вела се притисна незабелязано към стола, нещо тук не ѝ харесваше. Свилен получава проект за ново заведение, а тя трябваше да работи върху вече известен хотел.

Вярно, че не бе много запозната с въпросния хотел, но многократно бе минавала покрай него - висока сграда в светлосиньо.

- Защо въпросната дама е решила да смени досегашния екип, с когото е работила? - положи старание да не звучи конспиративно.

- Досегашните резултати от летния сезон не са особено задоволителни. Иска да види какво може да ѝ предложим ние. - пореден облак дим се откъсна от устата на Дамян и се разля в лекия ветрец. Понесе се покрай близките прозорци и накрая напълно се разтвори.

- Добре. - Вела взе нещата от масата и се запъти към вратата.

Свилен бе с един ден пред нея, вярно това не беше от голямо значение, все пак идеите са всичко, а тя имаше много от тях, но всичко подсказваше, че ще прекара петък вечер в четене на информация.

- А, и още нещо. - спря я точно преди да излезе Дамян. - Ще работиш плътно с Калин.

Погледът на Вела отскочи от прошарения мъж към неговото по-младо копие.

- Може да се каже, че сме нещо като конкуренти. - Калин се изсмя и се насочи към

Вела, за да ѝ обясни. - Дамян ще работи със Свилен. На всеки шеф по един стажант.

Все пак трябва да ви следим, но това не пречи да го обърнем на състезание и да видим кой е по-добрият ментор. - намигна по посока на Дамян.

Двамата мъже се разсмяха на явно привидната забавна ситуация. Вела нервно се усмихна и побърза да излезе. Първото нещо, което се наби в погледа ѝ, когато отвори врата бе Свилен. Добре осветеното му теме засрамено се опитваше да прикрие оредяващата коса. Започна да ѝ се повдига. От досегашните им срещи знаеше за него, че е изключително подмолен и определено щеше да ѝ подлее вода. От силата, с която набиваше токчетата в пода със сигурност можеха да се пробият дупки. Свилен получаваше чисто нов обект, върху които да реализира идеите си и подкрепата на Старшия, а тя господин чакам-да-останем-насаме-с-Амира и вече разработен хотел.

Това обаче я мотивира още повече. Мястото бе нейно и бе въпрос на време всички да го разберат.


                                                                   2

Вътрешна радост се разля в Камелия, когато видя най-добрата си приятелка. След работа се телепортира в бара, за да запази сепаре. Нямаше търпение да отмие часовете прекарани в салона, а съботната вечер прескачаше капацитета на заведението.

Приятният ѝ аромат гъделичкаше сетивата и мъжете зад нея се обърнаха няколко пъти. Самотно момиче в заведение бе идеалната цел, но никой от тях не бързаше да се представи като сваляч. Чакаха тя да забележи интереса им и да се представи. С 21 век отдавна свалките бяха избягали от образа на джентълмените в черно-белите филми.

Мъжкият им прайд се бе разделил на „ще досаждам, докато не се съгласиш“ и „твърде самовлюбен съм, за да предприема първата крачка“. Мъжете зад Камелия определено носеха табелка с втория надпис, но тази вечер щяха да останат на сухо. Единственото ѝ желание днес бе да се види с приятелите си.

- Вела! - размаха се като малко дете. Имаше нещо много първично в нея, което се харесваше от стажантката. Бе като нейна противоположност - твърде спокойна, твърде свободна.

- Видях те, не е нужно да привличаш вниманието на всички. - въпреки твърдия тон, Камелия знаеше, че поведението ѝ се харесва.

Контрастираше добре на строгия характер на Вела. Още от училище бе приела като лична мисия да разчупва строгите режими, в които се вкарваше работохоличката.

Вярно, това невинаги блестеше с желания успех, но всеки следващ опит бе добре дошъл.

- Момиче, прекрасна си. Когато ти омръзне, искам тази рокля. - посочи тоалета в червено и черно с прилепнал топ и разкрояващ се в кръста. Дългата черна коса на Вела се спускаше небрежно и ѝ придаваше закачлив вид, подчертаните черни очи изглеждаха, ако бе възможно, дори по-дълбоки. Напълно се отличаваше от русокосата си подстригана на черта приятелка.

- Какво пиеш? - намести се на сепарето до нея и усети плодовия аромат, който ѝ бе като запазена марка.

- Маргарита.

- Хм… - зачудено започна да разглежда менюто - винаги ѝ се искаше да опита нещо ново, но накрая пак избираше познатото. - „Tequila Sunrise“ моля.

Камелия се ококори, дори не забеляза кога сервитьорът се е приближил до тях.

- Мария няма да успее да дойде, така че чакаме само Иво и Вера. - русокоската набързо предаде ситуацията и отпи голяма глътка от Маргаритата си. Парещото усещане, което водеше след себе си напитката, накара очите ѝ да заискрят. Започна да проучва всички влизащи в заведението в опит да открие двойката. Късата ѝ коса нежно галеше края на челюстта при всяко нейно завъртане.

- Днес не трябваше ли да достигнеш заветната втора среща? - подразни я Вела. С Камелия се чуваха почти всеки ден, но някой неща трябваше да се споделят на живо. А първо място в този списък заемаха любовните срещи.

- С кого? Димитър ли? - отговори машинално с очи вперени към тълпата. - Разкарах го. Ако искам да галя егото на някого, ще се погледна в огледалото.

Вела нямаше как да сдържи смеха си. Камелия бе създала правилото на „критичната втора среща“. Считаше, че ако имаш непреодолимото желание да видиш някого за втори път в рамките на една седмица, то тогава си привлечена от него. А ако на втората среща се опиташ да го опознаеш, то тогава със сигурност ще има трета. Всичко приключваше, както казваше Камелия, когато започнеш да си го представяш в самотните нощи.

 

                                        ***

Приятната латино музика и разлетият във Вела алкохол отпуснаха малко насъбралите се нерви от изминалата седмица. Иво и приятелката му пристигнаха със закъснение и сега компанията, в почти пълен състав, се забавляваше, споделяйки пикови моменти от изминалите дни.

- Трябва да дойдеш някой ден в салона ми. - Камелия размаха заканващо пръст към Вера. - Само ми обещаваш.

Приятелката на Иво бе новото попълнение в компанията и непременно трябваше да премине през всички емблематични за нея места. Отдавна Камелия се провъзгласи за гид на групичката и понеже никой не се опита да я детронира тя подреди маршрута в нейна полза. Нямаше как първата дестинация да не е салон за красота и релакс „Ками“ - най-голямата гордост на русокоската. Там всеки се отпускаше, било то на масаж или прическа, споделяше пикантна информация са себе си, която Камелия нетърпеливо споделяше в дълъг разговор с Вела.

- Обещах, че ще дойда. Не съм обещала кога. - руменина се плъзна по бузите на Вера и тя побърза да я скрие като вдигна чашата си за наздравица. През прозрачната течност винаги рошавият ѝ кок придобиваше овални форми.
Иво обгърна през рамо приятелката си и невидима захар посипа двамата влюбени.

Личеше си, че това най-накрая бе жената за него. Усмивките не слизаха от лицата им щом погледите им се засичаха. Спомен за последния приятел на Вела изплува в главата ѝ. Заедно с Андрей бяха заедно във втори курс. Като всяко момче той се отдаваше на бурния студентски живот, а смуглото му лице и грешните му устни водеха по този път и Вела. Докато се усети бе пропаднала във водовъртежа на посредствеността, от която единствено спасение бе да остави Андрей. Той бе образ на минаването между капките, но това не бе достатъчно за нея. Всички техни забавни мигове скришно бяха изяли от добрия ѝ успех. Тя остана без стипендия и се наложи да си търси втора работа. Отде и много безсънни нощи, за да си завърне позицията на титуляр. Оттогава си бе обещала, че няма да позволи на никоя връзка да ѝ окаже влияние. Не можеше да отрече обаче, че гледката на пухкавата женска фигура в ръцете на най-близкия ѝ приятел я караше да иска същото. Гласът на искането обаче бе твърде дълбоко скрит, за да го чуе.

- Имам нужда от секс. - признанието на Вела дойде от нищото и накара всички да се втренчат в нея.

- Добре, можеше и по друг начин да привлечеш вниманието ни. - усмивката на Иво разкри идеално подредените бели зъби.

- Сериозно, проектът, за който ви споделих е изключително важен. Имам нужда да изпусна парата. - разбърка второто си питие и вдигна поглед към приятелите си. Още в началото на вечерта успя да изкаже притесненията си от получената задача. Оказа се, че Иво познава госпожа Попова, но информацията, която сподели не повлия успокоително на нервите ѝ.

- Момиче, обади се на жиголо. - Камелия размаха ръце във въздуха, все едно това е най-елементарният отговор. - Няма да отделяш време да търсиш човек, да се ангажираш с него - само секс и после „чао“.

- Всъщност не звучи много лошо като идея. - в момента, в който изрече това, Вера заби лакът в ребрата на приятеля си.

- Може и да го направя. - Вела изкриви устни в размисъл. - Ами, да. Няма ангажименти, не трябва да мисля дали е в настроение, дали му харесвам, само се обаждам и „чао, чао, нерви“.

- А сигурни ли сме, че има такива хора тук? - игнорира болката в ребрата си Иво. Не искаше да дразни приятелката си, но определено темата бе интересна.

- Сериозно ли се замисли? - лицето на Вера придоби невярващ вид. - Това е гнусно. - през главата ѝ преминаха различни сексуални кадри и потрепери от отвращение.

- Чакай малко, - намеси се като адвокат на Дявола русокоската. - защо да е гнусно?

Мъжете постоянно търсят нещо за по една вечер. Разликата тук е че Вела ще плати.

- Не мога да си представя, че ще докосна мъж, който до одеве и пипал други жени.

Момичетата едва сдържаха смеха си. Само ако Вера знаеше нещата, които те знаят за Иво.

- Може и да не са само жени. - намигна Камелия.

- Моля? - никой не подозираше, че Вера може да достигне тези октави.

- Иво, приятелката ти да не е живяла в манастир? - Вела не искаше да е груба, но не се сдържа да се пошегува.

- Момчето работи на час, няма право на претенции. - разсмя се гласно Камелия.

Този път инициатор на тоста бе Вела. Чашите издрънчаха приятно и сигнализираха, че вечерта продължава.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)