Джокерът и Изумрудените скрижали на Тот Атланта

Благомира Халачева

Откъси от книгата

Хари бавно крачеше по осветените софийски улици към Народния театър"Иван Вазов". Тази вечер предстоеше раздаването филмовите награди "ДЖОКЕР" и той имаше три номинации: за главна мъжка роля, сценарист и режисьор във филма „НИКОГА НАЗАД”.

Човек всеки ден снимаше лентата на живота си, която другите гледаха; за Хари беше начин да се огледа в тях и да изчисти това, което не му харесва. Той беше извървял своя път към признанието, изграждайки причудливата си съдба като Хичкок, който измислял несъществуващи етюди от детството си, за да привлече вниманието на публиката. За Хари беше важно да се издигне в собствените си очи; да повярва в разгръщането на способностите си така, че и другите да му повярват.

Копие на самата добродетел. И неподправеност.

Хари беше наясно, че във веднъж задействаната машина на шоу бизнеса, освен върха и падението трети път няма. Машината не се интересуваше от духовните преживявания на талантите, които задоволяваха глада й за пари и сензации. Беше опасно да се разиграват хората, които влагат много средства в проект или кауза. Историята познаваше много арт звезди и политици, които залязваха без време, защото не винаги съумяваха да са в такт с благодетелите си. Нито жертва, нито марионетка, Хари беше решил да им отмъсти, като ги подчини на своите правила, а те бяха отдавна предначертани.       

Харалампи Аврамов, когото всички наричаха Хари, беше на тридесет години с уверена походка, а щом вдигнеше очи, заблестяваха светлини. С коса до раменете, външността му подлудяваше жените от всяка възраст, готови да разкъсат дрехите му от страст само от един негов поглед, затова той често слагаше тъмни очила и скриваше косата си под каскет. Присъствието на Огняна в живота му не намали напора на обожателките и двамата се спасяваха в апартамента й, където беше любовно им гнездо.

Хари пропусна минаването по червения килим, не само за да си спести виковете на тинейджърките, които си представяха зад студената му усмивка  мачото на мечтите си. Той обичаше тишината и самотните разходки из нощните улици. Беше чел, че човешкият дух се състои от енергията на времето и в кристална форма се намираше в камъка, където минута любов се равняваше на век самота, защото минутата изпълваше самотата със смисъл. Енергията на времето беше най-мощната енергия на света и заточена в подсъзнанието на Хари, можеше да го вкамени. Вселената го бе надарила с гениален ум и възхитителна красота за сметка на дълбоката бразда, която разделяше сърцето му на две половини, една от които беше вкаменена.

Хари зиморничаво потръпна и повдигна яката на мантото си над големия шал. Недалеко от лъскавите коли на паркинга се размърда сянка на човек. Беше странник с дълга дреха и качулка на главата, от която не се виждаше лицето му. Хари предположи, че е бездомник, бръкна в джоба си и му подхвърли няколко дребни монети. Странникът измърмори нещо, но Хари не го чу и зави към служебния вход на театъра, пред който мъж и жена лепяха афиши до група момичета. При появата му девойките истерично се разкрещяха, а мъжът извика:

- Ей, Хари!...

Хари премина с широки крачки край тях и влезе в театъра, където портиерът се разправяше с младо семейство и стара жена в инвалиден стол. Щом го видя, портиерът облекчено въздъхна.

- Най-после, Хари! Тези хора твърдят, че…

- Сега нямам време! – прекъсна го Хари и бързо отмина.

По коридора към голямата сцена той чу водещият на филмовите награди да обявява по високоговорителя:

- И сега, кой получава наградата „ДЖОКЕР” за най-добра мъжка роля, ще обяви неотразимата Ана-Мария!                   

Ана-Мария отвори плика и съобщи името на Хари в светлината на прожекторите:        

- Аплодисменти за Хари Аврамов, на когото се присъжда "ДЖОКЕР" за най-добра мъжка роля във филма "НИКОГА НАЗАД"!

Хари отиде при нея и вдигна статуетката сред блясъка на камерите и овациите на публиката. Салонът пращеше от благосклонни усмивки и изтънчени тоалети. На почетно място седяха кмета на София със съпругата му, депутати, бизнесмени, колеги от киното и театъра, целия помпозен елит на столицата.

Публиката утихна и Хари поде с изразителен глас:

 - „Чувството е чувство. Думите са прах. Не можеш да бъдеш свободен, ако искаш да подчиниш някого, карайки го да си мисли, че е изгубен без теб. Безсилието заземява духът и предизвиква страдание. Преходът е мъчителен, а компромисите сa отстъпление от егото. Човек се обърква и започва да плува в пространство, в което няма сетива и докосването е интуитивно.Тогава хората се преоткриват с импулса на всяко начало."

Хари изпълни диалога на Филип от филма "ПРЕЗ ТВОИТЕ ОЧИ”, с който дебютира в киното. Това беше истинска история за рок певец, който среща любовта в психиатрична клиника и сценария на Хари го изкара на светло.

Хари срещна погледа на Огняна, която седеше до майка си Клара в салона на първия ред. И докато Огняна сияеше, Клара долавяше фалш; тя не беше доволна от връзката на дъщеря й с Хари и не се стараеше да го прикрива.

Хари се поклони на публиката, която оприличи на въздух под налягане и пусна в ход харизматичната си усмивка.

- Благодаря, че повярвахте в мен и го доказахте с тази награда! Обещавам, че всяка година ще все ставам по-добър, защото се уча от себе си, който всъщност сте вие! Благодаря!

Не само камерите на телевизиите проследиха, как той отива в салона и Огняна и се хвърля на врата му сред лустрото на обществото.

- Поздравления, Хари! Критиката ти предвещава голямо бъдеще!

- Критиката изостря обонянието си с промяната на ветровете, скъпа! –  саркастично й отговори и Огняна го възприе като отстъпление след известността, преди да стане естествено състояние на актьора.

След церемонията тя го поведе към мястото във фоайето, където майка й разговаряше с великия оратор на Обединената Велика Ложа в България. Огняна имаше съществен дял в шумотевицата около номинациите на Хари. За него тя беше пиар и трамплин към звездите. За нея той беше любимият човек и тя се надяваше да означава нещо повече от визитна картичка със седем цифрено число в банковата й сметка от баща й, масон 33 степен във Великата ложа и консул в българското посолството във Виена. Общото между него и Хари беше възвеличаването на Луцифер – всевиждащото око, сияйния ангел изпъден от Господ от Рая, защото се опитал да се приравни с Него по могъщество и слава. Луцифер беше емблема и култ за масоните, които отричаха Десетте Божии заповеди. И, ако Иисус беше казал „Обичай ближния си“ , луциферианството казваше: „Обичай себе си“. Целта беше да се обезличи Исус, като син на Бог, защото ако човечеството не вярваше в Христос, нямаше да познава същността на Бог и Луцифер щеше да бъде възприет за Бог. За масоните, Бог беше Великият Архитект на Вселената, господар на заобикалящата света, сътворил матрицата, в която хората живеят като роби. Хари го възприемаше, но обръщаше насоченото им оръжие срещу тях, защото не се признаваше за ничии роб. От позицията на всевиждащото око от върха на пирамидата, масоните си позволяваха да се възползват от цялата мощ на света, за да им се кланят и да им робуват. Не и Хари. Той беше актьор, много добър актьор; бяха го създали да ги забавлява, но не знаеха, че той се забавляваше с тях, като изсмукваше по най-хитър начин плода на тяхната самовлюбеност. Този плод беше Огняна. Призивите за Храма в себе си, Храм на правдата, свободата, духовността, Храм на добродетелността, хуманността и високия морал бяха възпитавани в нея от дете и Хари успя да я заблуди, защото тя си мислеше, че е като нея. Не успя обаче да заблуди майка й, която го дебнеше, както Соломон демоните, преди да ги запечата в бронзов съд с магически символи, за да работят за него.

Наградите "ДЖОКЕР" печелеха престиж през последните години и участниците в събитието трупаха точки пред уличното увеселение, където джебчиите се препъваха в просяците, преди да задигнат нечии портфейл. Хари оценяваше трагедийно-комичния елемент в обществото. Амбицията му да стане известен актьор не беше продиктувана от добрата му духовна половина, а от победата над подигравките и глада, принудено да изтърпи едно десетгодишно дете в приютите за сираци. Огняна не беше гладувала. Беше завършила  MT&MКолеж в София, макар че не знаеше, колко струва един хляб и пред огледалото й се трупаше козметика за стотици евра от постиженията на луксозната парфюмерия. Тя притежаваше обширен апартамент на улица "Аксаков", всяка година сменяше S класа кола и не се радваше на парите, а на материалното им покритие. Хари спечели доверието й и продаваше дължимото на твърде висока цена. Чрез нея искаше да си отмъсти на тези, които се трупаха за специални случаи в първите редици – номенклатури, олигарси и политици, получавайки коледните си подаръци под голямата елха до голямата маса.

Огняна беше случайната, специална жертва със състрадателно сърце и любовта й придаваше тежест на актьорското му майсторство, като го издигаше на равнището на обнародваните таланти. Тя го видя да репетира с невинно изражение в "Много шум за нищо" от Шекспир на сцената на Младежкия театър и отслабна с петнадесет килограма, преди да завърти дупе в най-тесните дънки на света. Не след дълго й се отдаде шанс да разработи търговския си нюх като пиар на Хари, който задълбочи привързаността й в подчинение. Родителите й не гледаха с добро око на връзката им, но не смееха да се намесват в личния живот на единствената си дъщеря. През голяма част от годината живееха във Виена и под различни претексти Клара по-често се завърташе в София. Сега беше пристигнала за наградите "ДЖОКЕР", които подклаждаха духа на дъщеря й в интензивно горене сред вкаменелостите на банкрутиралата държава.

 

Късно вечерта, Огняна шофираше към семейната им вила в Киноцентъра, където беше организирала купон по случай награждаването на Хари. Ръмеше дъжд в лека мъгла и пътя беше хлъзгав. Хари гледаше между капките през прозореца дървета и храсти с полегнали от влагата клони, когато Огняна възторжено каза:

- Мама дойде от Виена специално за наградите, Хари!

- И какъв е ефектът? – запита той, подозирайки истинската причина за визитата й, която нямаше нищо общо с наградите.

- Изненадващ! –  каза Огняна.                                                       

- Затова ли през цялата вечер имаше вид на жена, която си е изпуснала червилото в тоалетната?                                                              

- Мама е по-консервативна от баща ми. – оправда я Огняна. - Дай й време да те опознае!

„Как ли не!” – помисли си Хари.

- Той защо не я придружи?

- Има важни срещи във Виена.

 - Спасил се!

И двамата се засмяха, но по различни причини и той от любезност попита:

- И къде е Клара сега?

- Избърза, за да те посрещне на прага.   

- Явно този сценарий не съм писал аз, защото преди да вляза в колата, се препънах няколко пъти.

- Ти взе три Джокера за най-добра мъжка роля, сценарий и  режисура! Остави нещо за другите!

- Харесвам числото три, въпреки че пет по ми харесва!

Огняна влюбено се притисна към него.

- Ненаситник! Гордея с теб!

- Кое от двете?                 

- И двете! Ако не те познавах, щях да си помисля, че си бездушен работохолик, лишен от емоции.               

- Емоциите са път към различните измерения в играта, любима! – с полуусмивка заяви той.                                                               

- Значи вярваш в паралелните светове?                                                            

- Има ли значение дали вярвам, ако във всеки момент, всеки от нас съществува в няколко от тях едновременно.

От насрещното движение ги заслепиха фаровете на автомобил, който излезе с бясна скорост от завоя и навлезе в тяхното платно.

- Внимавай кола!

Огняна изви волана, за да избегне сблъсъка. Разминаха се на косъм и Хари облекчено изпъшка.                                                                                      

- За малко да се пренесем отвъд!

Тя прикри уплахата си с шеговит тон.

- Не може, защото съм организирала парти за теб!

Омаяна от любов, Огняна не забелязваше, че той почти не се радва.

 

В украсения с балони и разноцветни светлини салон, беше наредена шведска маса и гостите се разминаваха с чаши или приказваха на групи. Хари поздрави в движение някои от тях и се усамоти в един ъгъл, откъдето спокойно можеше да наблюдава всичко, което става наоколо. Усамотението му беше нарушено от приятелите му Тайсъна и Зора, артисти и гаджета, които развеселени приближиха към него. Тайсъна беше висок, с развити мускули и дръпнати скули на лицето. Нежна и руса, Зора приличаше на прерийно цвете със зелени очи и розови устни. В прилепнала рокля, като водорасло по тялото й, тя подаде чаша шампанско на Хари и чукна своята в неговата.

- Звездата на вечерта!

Добре почерпен, Тайсъна го подкани:

- Размърдай се, Хари! Това парти е за теб!

- Повечето са приятели на Огняна, които дори не съм виждал – каза Хари.

Тайсъна разпери ръце.

- Те нали те са те виждали, не се дръж като трезвеник! Или правиш очи за пред майчето?!

Хари патетично му тоговори, с цитат от Цицерон:

- „Животът е кратък, пътя на изкуството е дълъг.Успехът е преходен, опитът подвеждащ, а заключението – трудно за оценка” 

Тайсъна сложи ръка на рамото му.

- Знаеш, че те обичам, човек! Всъщност, има ли някой, който да не те харесва? Ако има, той е глупак!  Или завистник! Искрен съм, знаеш, но не съм пич като теб! Аз съм…

- Какъв си? -  усмихна се Хари, без да се възгордее.

Тайсъна погледна Зора и придоби блажен вид.

- Аз съм … щастлив!   

- Ето ти повод да се налееш! – каза Хари.

- Това няма да стане! – категорично заяви Зора.

Тайсъна я прегърна и приятелски предупреди Хари

- Виждаш ли, какво значи женски диктат? Не се оставяй да те водят за носа, приятел!

Зора го удостои с целувка и отклони вниманието му от сервитьора, който мина покрай тях с пълна табла. Те се отдалечиха от Хари и той потърси Огняна с очи. Видя я да разговаря с майка си в другия край на салона.

- Хари е изключителен, мамо! – убеждаваше я Огняна. –  И за пореден път го доказа

- Какво печелиш ти, Оги? – опита се да укроти възторга й Клара.

- Това, че сме заедно.

- Да не се наложи да го догонваш!? Взаимоотношенията между мъжа и жената се менят през годините.

- Какво се промени между татко и теб?

- Няма база за сравнение! – възрази Клара.

- А любовта?

Клара по майчински я изгледа.

- Любовта се изпитва във времето.

- Тогава ми дайте възможност да я изпитам! – настоя Огняна.

- Разума ти е замъглен и аз искам само да те предпазя!

В очите на Огняна се прокрадна негодувание.

- От какво мамо? От това, че Хари не е от вашето общество? В кой век живеете, мамо? В коя държава, че да ми избирате мъж с родословно дърво?

- Нашето общество е и твоето общество, Оги! Произлизаш от него, възпитана си от него и трябва да се движиш с него, като спазваш традициите му!

Изказването й още повече нагнети Огняна.

- Е, да, но аз няма да ги спазвам. Харесвам Хари, защото не е отрасъл в хербарий и е успява благодарение на собствените си качества. И ако ти добронамерено погледнеш на него, ще видиш това, което другите виждат, а то е най-малко заплаха.

Клара безнадеждно поклати глава. Тя беше добре запозната с начините за издигане в обществото, за което трябваха много пари, връзки или гениален ум, съчетан с къртовски труд. Комбинацията им даваше най-едрите плодове и Хари беше усвоил кода. Това го правеше непредвидим, нещо в него й се изплъзваше, затова се стремеше по всякакъв начин да повлияе на Огняна.          

- Виждам, че се чувстваш добре около лавровия му венец, дъще, но един ден като се обърнеш назад, може да не намериш нищо свое – каза Клара.

Огняна тръсна глава.

- Един ден ще стана негова съпруга и майка на децата ни, и когато пораснат, няма да ги контролирам както вие мен!

- Пожелавам ти да се случи, но не знам, каква е неговата цел. – с неохота се съгласи Клара и погледна към Хари. Непредвидимостта му я смущаваше, но Клара не искаше да настройва дъщеря си срещу себе си още повече, че „ДЖОКЕРА” му беше напълно заслужен.

- Отивам да пооправя грима си. – каза Огняна и се запъти към тоалетната.

- Идвам с теб. – последва я Клара.

"Какво си шушукат?"- гадаеше Хари - "Тази кобра майка й, тази хитра лисица Клара, ме гледа, все едно съм излязъл от кошмарите на Едгар По и с основание, защото ако не беше дъщеря й, отдавна да се е пресилила в тях!"

Какво таеше срещу него високомерното майче? Славата и завистта можеха да въздигнат и да сринат човек; завистливите бяха не по-малко от използвачите, които топяха залъци в чуждата чиния, без да ги е грижа, кой дава кльопачката, когато има откъде да я вземат. Хари огледа купонджиите с привидна усмивка. Те наистина се забавляваха, докато той виждаше във всеки от тях идеалната жертва на идеалното престъпление, преди да изхрипти в чувала за трупове.

Що за гадост!?

Хари стисна зъби от ярост, защото ревът му щеше да изпотроши прозорците.

         „Радвайте се и се веселете, отворковци!”- кънтеше главата му. -  „Аз съм отразител на вашата суета. На вътрешните ви противоречия. На лицемерието ви! На разколът! Аз съм вашето творение на мисълта. Изкупител на простосмъртните ви лъжи, които обсипахте с хвалби и награди за най-добър имитатор на чувствата, които ви вълнуват. Издигате ме в култ зад маската, която ви спасява от линчуване, защото какво по-голямо удоволствие, от това някой друг да изпита последствията от вашата вина! Хобито да критикувате или въздигате, ви прави победители в очите ви, и макар че сте стигнали дъното, продължавате да дълбаете, сякаш очаквате чудо. Чудото на разобличението! Единственото неоплескано нещо в живота ви, което само по себе си е черно! Харесвате ангела в мен? Само че той падна, след като вашето общество ме ограби и станах съвършеното му оръжие, което подклажда агонията на заобикалящия ви свят. Вашата агония! Молете се! Аз идвам!”

Огняна беше жената, която разчистваше пътя на отмъщението му и заслужаваше да живее според степените на собствената си търпимост. С течение на времето Клара все повече придобиваше характера на майка му, която истерично крещеше: "По-добре да не беше се раждал! Бъди проклет!" - и засмукваше бутилката с опияняваща жажда.

В един от любовниците й Хари припозна баща си. Може би и оня изпитваше подобни съмнения, защото го оглеждате с изпъкналите си като великденски яйца очи и лакомо прибираше помощите, които държавата отпускаше на майка му заради Хари. За три дена двамата изпиваха парите и на четвъртия изпращаха Хари да проси, за да си купят нещо за ядене.

Срещаха се милостиви хора, но не дай си Боже, да се прибере с празни ръце! Затваряха го с дни в банята, после се спускаше бой от ритници и удари с дръжката на ножа, която се изкривяваше и се налагаше да я изправят по обратния ред. Хари се пльосваше върху студената мозайка и носа му кървеше, а ушите му кънтяха. Друг път, когато пиенето им идваше много, използваха главата му за пепелник; Насилникът го разсъбличаше на масата и му бъркаше с разни неща отзад, докато на Хари му прилошее. След това идваше ред на майка му и Хари беше принуждаван да гледа, какво й причинява оня, когато разтваря краката й с разкопчан панталон.

Един зимен ден прозорците осъмнаха със заскрежени цветя, а съседите намериха Хари вкочанен от студ пред входа на жилищната кооперация, където  живееше с майка си на квартира. Домоуправителят позвъни на вратата, но отвътре не се чу тропот на чехли, нито познатата тютюнджийска кашлица. Зад заключената брава не се дочу дори шумолене от тайното намигване през шпионката. След десетина позвънявания последваха удари по вратата, и когато и този опит се оказа безуспешен, домоуправителят се обади в полицията. Районният полицай изкърти вратата с няколко ритника и кордона от любопитни съседи нахлу в апартамента. В коридора те стиснаха носове от миризмата на газ от печката в кухнята, която служеше за спалня на препили хора.

Гледката беше повече гнусна отколкото покъртителна и никой не оплака мъртъвците така, както оплака Хари, който на десет години остана сирак. Полицаят направи опис на имущество и запечата квартирата, без да обърне внимание на притворения прозорец в банята и отъпкания сняг под улука.

Зимата се проточи тежка и мразовита. Под разтопените снегове пред входа на блока хората често намираха умрели гълъби и никой не си направи труда да разбере, защо крилата им са счупени, а през очите има прокарана тел. Добронамерените съседи се изредиха да приютяват Хари, докато бъде приет в най-близкото сиропиталище и говореха, че е най-кроткото дете, което може да се срещне при такава майка. Изпитото му лице с непокорни къдрици беше забравило да се усмихва и никой не предполагаше хилядите бесове, които се бунтуваха в главата му.

Хари не смееше да трепне с клепачи. "Горкото дете! Горкото дете!” - съчувствено повтаряха съседите, докато го изпращаха в дома за сираци, а Хари ликуваше. Той очакваше с нетърпение новото си убежища с малките предполагаеми жертви, които висяха на гроздове по прозорците и вечер сърцераздирателно пееха: "О, татко, върни cе!"и "Прости ми, майко, аз сгреших!"

За десет години Хари смени три убежища за невръстни души и навсякъде устояваше клетвата си да не остава набеден. Водач в сянка, той изучи докрай изкуството да извлича полза от всяка ситуация, като не дава израз на вулкана от омраза в сърцето си, където околните потъваха в подвижните пясъци на привидната му добронамереност. Най-голямото му постижение беше миловидното изражение със зачервени очи от натрупана ненавист към всичко деликатно и нежно, към всичко плахо и колебливо, което криеше осакатената му душа.

Хари интуитивно знаеше, че като мрази хората, мрази себе си. Способността му да ги понася, го завърташе в огромно кълбо от противоречиви чувства, които го запращаха на въображаеми сателити между чистилището и ада, където протягаше ръце до ръцете на закоравелите престъпници, очакващи опрощение. Страданието му носеше неподозирана наслада заради тези, които го бяха създали, без да го искат.

С лице от картина на Леонардо Да Винчи, Хари се сравняваше с носителя на светлината Луцифер, олицетворение на ярката утринна звезда Зорница, позната в своето падение като Вечерница.

Луцифер!

Хари мечтаеше да го изиграе на голямата сцена пред публика, която да му ръкопляска. Той въобще не се запъна в импровизацията на етюди пред изпитната комисия по актьорско майсторство. Монолозите на крал Лир и Мефистофел се вместваха в съвременната реалност, като решение без предварителна нагласа. Хари беше превъзходен въжеиграч и успешно разтопи маските на безпристрастното жури, свикнало да възприема всеки наивитет на аматьора. Хари ги впечатли с естествената си игра, преобразявайки се от грешник в светец сред душите на ада, гласовете на ада, техните стенания и ехиден смях, които се смесваха с вопъла на жертвите им и монотонната благословия на просяка в устата на човек без всякакъв опит на художествената сцена.

Хари тържествуваше!

Преметна всички! Всички се вживяваха в героите на великите автори с кристализирали мозъци, за да се измъкнат чисти от помийната яма на предразсъдъците след съвкупление със злото, от което произтичаше тяхната непримиримост

Хари беше добър играч! Много добър! Толкова добър, че можа да заблуди  и второто си аз, което се подчиняваше на заповедите на различни гласове. Физическото му обаяние и страдалческата съдба на дете израснало без родителска обич, подчертаваха твърдостта на характера му, която не всеки можеше да постигне при наличните обстоятелства. Така Хари спечели симпатиите на колегите си и бързо се издигна в кариерата без творческа завист. Той можеше да завладее публиката с ролята на скитника евреин и Ричард Лъвското сърце без някой да го набеди, че Хамлет плюе върху черепа на шута или Калиостро се прекланя пред прелестите на Мария-Антоанета, преди да я запрати на гилотината.

Присъствието на Хари Аврамов сред артистичните среди беше забелязано още през първия семестър на влизането му в академията след, което по законите на естетическата консумация към него заваляха покани за участие в реклами, театрални постановки и филми. Хари имаше завидна памет и разностранен интелект, които в съчетание с емоционалната нестабилност на раздвоената му личност, спомагаха да се пренася с лекота от един свят в друг, от една епоха в друга, с различно по стандарт и характер битийно състояние. Нарекоха го българският Габриел Гарко с лице на ангел и душа на демон, който успешно ги  пресъздаваше и подлудяваше от възторг публиката..

Състояние на медийните личности след бума в началото на кариерата им беше да забавят темпото на светските си присъствия, което увеличаваше магнетизма около тях. Хари беше прекрачил прага на снобизма, когато го срещна Огняна. Той отдавна дебнеше за рибка като нея и покорството й след хапливото им опознаване беше заслужена придобивка за усилията му да се прави на заклет вегетарианец, докато лигите му течаха за мръвка месо. Хари заучаваше репликите си нощем, а денем работеше и нито веднъж не отказа всеки един неин каприз, с което Огняна изпробва широтата на душата му, а той си спечели космичното щастие на облагодетелстван помияр.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)