В онази нощ

Даниела Емандиева

Откъси от книгата

Беше любов от пръв поглед, но едва ли го осъзна веднага. Запознаха се на рождения ден на нейната приятелка. Той беше приятел на гаджето ѝ. Не можеше да откъсне очи от него, беше като хипнотизирана. Красиво лице, големи черни като маслини очи и най-прекрасната усмивка на света. Когато се усмихнеше сякаш слънцето изгряваше в ресторанта. За първи път се чувстваше толкова силно привлечена от мъж. Явно и тя не му беше безразлична, защото усещаше погледа му върху себе си. Когато погледите им се засичаха и двамата извръщаха очи настрани. Определено имаше химия между тях.

 Откакто гаджето ѝ я напусна преди една година, не беше посещавала заведение, а за дискотека да не говорим. Беше се затворила в себе си, за да се отдаде на мъката си, както само тя можеше да го направи. Мария, приятелката ѝ, всячески се опитваше да я извади от дупката, в която беше изпаднала, но така и не постигна успех.

 Когато ѝ съобщи преди няколко дни, че сигурно няма да присъства на партито по случай рождения ѝ ден, Мария направо ѝ постави ултиматум:

 — Не дойдеш ли на рождения ми ден просто забрави за мен! Избирай - или мен, или мъката по онзи нещастник Валентин!

 Не можеше да си позволи да загуби приятелката си от детинство заради Вальо. Днес щеше да прибере тъгата в долното чекмедже на гардероба и да имитира щастие, за да не разваля празникът на приятелката си.

 Облече къса черна рокличка, обу петнадесет сантиметровите си токчета, гримира се и се погледна в огледалото. Хареса ѝ момичето в отражението на огледалото. Отдавна не беше се контила за някъде. Беше симпатична двадесет и пет годишна девойка, с идеално тяло, тъмна коса и кафеви очи. Но беше комплексарка. Когато вървяха по улиците с Мария, тя не спираше да ѝ говори:

 — Ако знаеш онзи мъж ето там как те гледа... направо му текат лигите... Виж пък този в колата - за малко да се блъсне.

 — Може пък да гледат теб - отговаряше ѝ незаинтересовано тя. Не я вълнуваха другите мъже. Имаше очи само за Валентин.

 Тази вечер, когато излезе от къщи, за първи път забеляза, че привлича мъжките погледи върху себе си. Дори таксиметровият шофьор не успя да откъсне поглед от огледалото за обратно виждане.

 Когато влезе след малко в претъпкания ресторант, се почувства като Анджелина Джоли - мъжете останаха с увиснали ченета, а жените я гледаха с неприкрита завист и злоба.

 Приятелката ѝ я видя и се хвърли на врата ѝ.

 — Знаех, че няма да ме оставиш сама в този важен за мен ден! Между другото, изглеждаш като холивудска актриса. Забелязах как се побутваха момчетата на масата до нас, когато те видяха.

 — Не преувеличавай! - усмихна ѝ се Виктория.

 — Хайде да вървим. Искам да те запозная с един приятел на Иван.

 — Да не си посмяла! Затова ли толкова държеше да дойда? Все още не съм готова за любовни приключения.

 — Много е готин. Живее и работи в София. Ще го харесаш.

 — Едва ли... - млъкна тя, защото вече бяха стигнали до масата. - Добър вечер на всички - поздрави компанията. Познаваше всички, с изключение на приятеля на Иван, за когото и спомена Мария.

 — Запознайте се - каза приятелката ѝ. - Това е Александър.

 — Приятно ми е - пое ръката му за поздрав тя и сякаш електрически ток премина през тялото ѝ. - Аз съм Виктория.

 — Александър - усмихна ѝ се той.

 — Седни ето тук - посочи ѝ стола срешу Александър Мария. - Какво ще пиеш?

 — Минерална вода.

 — Шегуваш се.

 — Не ми се пие алкохол - отвърна ѝ тя.

 — Ааа, не може така. Ще ти поръчам чаша бяло вино.

 — Наистина не искам.

 — Не приемам отказ днес! - държеше на своето Мария.

 Отказа се да спори с нея. Когато сервитьорът донесе чашата ѝ, Виктория вдигна тост в нейна чест.

 — Наздраве! Пожелавам ти цялото щастие на света! Обичам те!

 — И аз те обичам, скъпа! - целуна я звучно Мария.

 За първи път от една година насам, не се беше забавлявала и смяла толкова. Иван беше душата на компанията. Разказваше разни весели случки и беше майстор на вицовете - разказваше ги по възможно най-смешния начин. Всички се превиваха от смях.И както нямаше да пие, Виктория се чу да поръчва трета чаша вино, макар да усети, че е леко замаяна вече. Красивият приятел на Иван седеше срещу нея и тя се наслаждаваше на хубостта му. Привличаше я този мъж - тези големи очи, шоколадовият загар, широките рамене, мускулестото тяло. Като визия по нищо не приличаше на Валентин, дори установи, че е много по-хубав от бившия ѝ.

 

 

 Когато стана време да тръгват към дискотеката, вече беше доста замаяна и реши, че е по-добре да се прибира.

 — Аз няма да дойда с вас - каза на приятелката си тя. - Мисля, че прекалих с алкохола.

 — Нищо ти няма! - опита да я успокои Мария.

 — Пияна съм - прошепна в ухото ѝ Виктория. - Моля те, нека си вървя!

 — Да ти извикам ли такси?

 — Не. Мисля да повървя малко пеша. Хладният въздух ще ме ободри.

 — Сама по това време на нощта? Абсурд! - запротестира Мария.

 — Няма да ме откраднат, не се притеснявай! - отвърна ѝ Вики.

 — Алекс, може ли да те помоля да я изпратиш? - обърна се към приятеля на Иван тя.

 Преди Виктория да успее да възрази, Алекс каза:

 — Разбира се, няма проблем. Далече ли живееш? - попита Виктория той.

 — Блокът ѝ се намира на двеста метра от хотела, в който си отседнал. - изпревари я Иван.

 — Наистина няма нужда - каза тя. Какво ѝ ставаше? Само при мисълта, че този красавец ще я придружи до дома ѝ, стомахът ѝ се сви на топка, както когато Валентин я целуна за първи път!

 — Готова ли си да тръгваме? - попита я Алекс.

 — Да.

 Тръгнаха към дома ѝ. По пътя съжали, че не си хванаха такси. Уличките бяха слабо осветени, а тротоарите - разбити. Трудно ходеше на петнадесет сантиметровите си токчета като от време на време токът ѝ хлътваше в някоя дупка.

 При поредното такова затъване се олюля, изгубила равновесие и преди да се строполи на земята, силните ръце на Алекс обвиха талията ѝ. Дъхът ѝ спря, а сърцето лудо заблъска в гърдите ѝ. Когато се опомни каза:

 — Благодаря. Май трябваше да хванем такси. Не беше добра идея да вървя пеша на тези токове.

 — Хвани ме под ръка, за да имаш опора в случай, че отново токът ти се заклещи някъде! - предложи ѝ Алекс.

 Виктория го хвана под ръка и продължиха да вървят по кривите тротоари. Едва бяха изминали сто метра, когато токът ѝ отново затъна. Глезенът ѝ се усука и тя изпищя от болка.

 — Добре ли си? - притеснено попита Алекс.

 — Усуках си глезена - каза тя. Остави обувката затънала във фугата между плочките и опита да стъпи с босия си крак, но я заболя.

 — Боли ли те? Дай да видя! - клекна до нея и внимателно опипа глезенът ѝ. - Слава богу не е счупен.

 — Ще се оправи - отвърна му тя.

 Алекс измъкна обувката, подаде ѝ я и преди да се усети, я вдигна на ръце.

 — Мога да вървя! - възпротиви се тя. - Просто малко ме заболя в началото.

 Вдиша ароматът на парфюма му, а тялото ѝ реагира неестествено на допира до неговото. Повдигна глава нагоре и погледна в красивите му очи. Прочете някакво желание в тях. Времето сякаш спря за миг. Той също не откъсваше очи от нейните.

 Когато след малко се опомниха, Алекс попита:

 — Вашите у вас ли са?

 — Не, защо? На почивка са.

 — Имаш ли лед във вас? Ще трябва да поставим студен компрес на глезена ти.

 — Не. Не мисля, че е чак толкова зле.

 Наближаваха блока ѝ.

 — Ето в този блок съм - посочи с пръст тя. - Пусни ме, вече съм по-добре. Ще се справя.

 Не само, че не я пусна, но и подмина блокът.

 — Това беше блокът ми - каза смутено тя.

 — Ще те отведа в хотела. Не мога да те оставя сама в това състояние. Не се притеснявай! Наел съм апартамент. Аз ще спя в едната спалня, а ти в другата.

 — Наистина съм добре. Отведи ме у дома и върви да се забавляваш с другите! - чувстваше се виновна, че заради нея няма да може да отиде в дискотеката.

 — Без това не съм привърженик на нощните клубове. Като стигнем ще се обадя на Иван да му кажа, че съм се отказал.

 — Не му казвай, че съм при теб! - помоли го Вики. - Мария ще се притесни и ще започне да звъни.

 — Щом не искаш няма да му казвам.

 — Благодаря ти!

 Когато влязоха в хотела, рецепционистката се усмихна ехидно. Какво ли си помислиха? Че е някоя пияна проститутка? Почувства се като уличница. С тези високи токчета и с тази оскъдна рокля.

— Виж как ни гледат всички? - каза на Алекс Виктория. - Не беше добра идея да ме носиш на ръце. Пусни ме!

 Вместо да я пусне да стъпи, Алекс впи устни в нейните, след което се обърна към момичето на рецепцията:

 — Жена ми е с навехнат глезен. Бихте ли казали на някой да донесе лед в апартамента ми?

 — Да, господине.

 — Благодаря! - каза Алекс и се запъти към асансьора. Вратите се отвориха и той влезе на ръце с Виктория.

 — Как ти хрумна това? - попита го тя. Целувката още пареше на устните ѝ.

 — Не можех да допусна да си помислят нещо лошо за теб.

 — Чак пък да ме целунеш? - промълви тя.

 — Не ти ли хареса? - опита да се пошегува той и я погледна. Усети неистово желание да го направи пак. Явно и той я желаеше, защото я гледаше с потъмнели от страст очи. Сведе поглед към устните му - леко розови, заради червилото ѝ, и толкова плътни и сочни. Отдавна позабравена топлина от възбудата, която изпита, се разля по цялото ѝ тяло. „Целуни ме, целуни ме!”, крещеше всичко в нея.

 Алекс приближи бавно устни към нейните и вратата на асансьора се отвори. Бяха пристигнали на неговия етаж. Отвори вратата на апартамента и я отнесе в спалнята. Внимателно я постави на леглото и сложи под навехнатия ѝ глезен възглавница. На вратата се почука и след малко Алекс се върна с торбичка лед, която постави върху глезена ѝ.

 — Това ще успокои болката и ще предотврати подуване.

 Телефонът му иззвъня.

 — Иван е. Да, Ванка? Не. Отказах се. Нали знаеш, че не съм много по дискотеките. Да, изпратих я - погледна към Виктория той. - Приятна вечер! Забавлявайте се!

 — Благодаря ти! - каза му тя след като затвори телефона.

 — Няма за какво - усмихна ѝ се той. - Отивам да се преоблека и веднага се връщам.

 — Добре.

 Наблюдаваше го, докато се съблича. Двете спални бяха една срещу друга, а той забрави да затвори вратата след себе си. Изящните му пръсти разкопчаха копчетата на ризата и тя се свлече от раменете му. При вида на голия му гръб, приятна топлина се разля по тялото ѝ. Представи си как обвива ръце около кръста му. Привличаше я този мъж и го желаеше. Докато си фантазираше, Алекс свали дънките си, обу къси спортни шорти, които разкриха мускулестите му бедра и се върна при нея.

 — По-добре ли си? - седна в края на леглото той и взе в ръце наранения ѝ крак. - Не се е подул, което е добре.

 — Даже не ме боли вече.

 — Сигурна ли си?

 Виктория кимна. Алекс стана, приближи я и отмести настани един кичур от лицето ѝ. Виктория го погледна в очите и потъна в тях. Определено между тях протичаше някаква химична реакция. Погали с пръсти бузата ѝ и без да откъсва очи от нея, допря устни до нейните, и тя изстена. Разтвори устни и езика му нежно намери нейният - преплетоха се и затанцуваха. За първи път Виктория изневеряваше на принципите си, а един от тях беше, да не позволява да бъде целуната на първа среща. Влечението към Алекс вероятно щеше да я накара да наруши още някои правила. Зарови пръсти в косата му и го придърпа по-близо до себе си, а той плъзна ръка надолу и нежно погали гърдите ѝ. Захапа леко едното ѝ зърно и изстена от удоволствие. Топлите му устни предизвикаха фурор в нея. Плъзна ги по корема ѝ, а ръцете му се озоваха между краката ѝ. Виктория замърка от удоволствие, а той се наслаждаваше на стенанията, които излизаха от нея. Езикът му измести ръцете му и тялото ѝ експлодира. Придърпа го към себе си и впи устни в неговите. Алекс освободи възбудената си мъжественост от шортите и нежно проникна в нея. Страстта засвири своята песен, а телата им затанцуваха под звуците ѝ. Движеха се в пълен синхрон. Виктория за първи път изпитваше такова силно удоволствие. Валентин никога не беше я докарвал до такъв екстаз. Постепенно Алекс засили тласъците и след минути едновременно достигнаха до върха. Отпуснаха се уморени на леглото.

 — Прекрасна си! - прошепна в ухото ѝ той.

 — Не знам какво се случи с мен. За първи път се отдавам на мъж, часове след като съм се запознала с него! - беше изтрезняла и се чувстваше като уличница.

 — Съжаляваш ли? - погледна я той.

 Виктория не отговори. Александър стана и отиде в банята. Виктория се възползва от момента - нахлузи роклята си, взе токчетата си в ръка и напусна апартамента. Трябваше по най-бързият начин да избяга от Алекс. Качи се в спрялото пред хотела такси и каза номера на блока си. Шофьорът я погледна свъсено, защото блокът ѝ беше на двеста метра от хотела.

 — Ще ви платя двойно - каза му тя.

 Когато спря пред входа, Виктория му подаде десет лева и слезе.

 Отключи вратата на апартамента си и влезе направо в банята. Господи, какво направих? Как можах да се отдам на мъж, който не познавам?

 Не знаеше колко време е стояла под душа, но когато водата започна да става студена, тя зави тялото с халата си и легна на дивана.

 — Глупачка! Как можа да потъпкаш принципите си? Доволна ли си сега? Постъпи точно като евтина проститутка! На какво се надяваше? Утре ще хване пътя за София, а ти отново ще изпаднеш в онази дупка! - обвиняваше се тя. Сълзите ѝ се затичаха по-горчиви от всякога.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)