НЕТLOVE.2.0

Спас Христов

Откъси от книгата

Уважаема Публика,

представям Ви моите герои и начина, по който се срещат.

 

Както всички в днешно време и аз имам профил в сайт за запознанства. В него съм послъгал за доста неща, но съм обявил точно възрастта си - 50 години. При едно вечерно сърфиране изскочи нещо интересно. Получих съобщение от някой с ник "Даниел Стиил". Голям майтап. Аз съм се кръстил "Стивън Кинг" и това направо ме задължи да се включа в чата.

Стиил: - Сантиметри? 69 правиш ли?

Кинг: - Добър вечер уважаема Госпожице.

Стиил: - Карай по същество.

Кинг: - Моля? Нима годините ми, обявени коректно в профила, не Ви подсказват, че съм от старата школа. И не споделям интимните си мерки и преживявания с непознати в нета.

Стиил: - Изкофял дъртак, и магарешки трън оттука нема да закачиш. Аре бегай.

Кинг: - Не подобава на ник "Даниел Стиил" да реди такива изречения.

Стиил: - Както и на ник "Стивън Кинг" да се прави на девствен поет. Очаквам в следващите 3 минути да ми пратиш снимка на члена си в еректирало състояние, плюс снимка голо тяло или следва блокаж. Не се занимавам с лузъри и не се шегувам.

Както може би се досещате, последва блокиране първо от моя страна. Както и погнуса и напълно забравяне за пропилените 5-10 минути в разговора описан по-горе.

След няколко дни пак в същия сайт ме заговориха от ник "червена шапчица".
шапчица: - Здравей Стиви.

Аз: - Здравейте, добър вечер, благодаря Ви за интереса.
шапчица: - Аз всъщност съм "Даниел Стиил", това ми е новия ник. Не вярвах, че в целия нет има мъж, който наистина да ме отреже. Всички само се заканват, но пращат снимки на поразия. Събудихте интереса ми и затова Ви пиша отново.

Аз: - Не се занимавам с малки вулгарни кучки като Вас, извинете.
шапчица: - А с какво се "занимавате"? Какво търсите в един сайта за запознанства.?

Аз: - Налага се да Ви разкарам по втория начин. Търся общуване, малко чат и истинска среща за интимност и секс.
шапчица: - Да се видим тогава. Както казват "без предварителни условия", ха,ха.

Аз: - ОК.

Спестявам Ви досадните подробности на уговорката ни. Въпреки, че отдавна съм въоръжен със знанието, че в нета нищо не е такова, каквото изглежда и совите на са това, което са, се вързах. Направих резервация за двама в добър ресторант и два дни по късно, около 19.00 часа се монтирах пред входа му с букет бели рози. Въпрос на вкус и на стил. След 20 минутно чакане връчих букета на пиколото паркиращо автомобилите на гостите, с инструкция да ги подари на дамата още на вратата, ако се появи, представи и попита за резервацията. А аз се отправих към вътрешността и зачаках. Една бира, чаша бяло вино и 2 водки по-късно, още никой не беше дошъл. Стана ми крайно време за прибиране вкъщи и лягане. Още с влизането включих компютъра и блокирах и ник "червена шапчица"

Пак в сайта за запознанства, дни по-късно.
Съобщение от никнейм "вулгарна мръсница".
мръсница: - Здравейте Стивън. Бих искала да Ви кажа, че сте хубав и представителен мъж с изтънчено естетическо чуство и страхотна кола. Аз съм "шапчицата". Додйдох на нашата среща и Ви огледах добре, продължително, отстрани и инкогнито. Това беше, защото не знаех какво да очаквам и как искам да продължи или да не продължи. Длъжница съм Ви, защото не се представих. И имам за Вас едно предложение. Ще Ви чакам утре, точно в 11.00 на бул. "Цариградско шосе", спирка "атомен център" от страната на "Метро". Идеята ми е да ме качите в колата си, да поемем към околовръсното и там, на сгодно място да ви направя една свирка. Така да Ви се издължа и да приключим. Ако решите да дойдете, бъдете точен. Стоя само 10-15 секунди от единадесетия час....."

Какво ще се случи в творбата? Труден въпрос. Най-вече, защото романа ми все още не е написан. Беше в обем 60 страници през февруари, но след безпощадна редакция го сведох до 5. Все още ми е в главата, живея с него, развивам го и го заличавам - мислено. Героите ми се напрягат до краен предел, за да получат себепознание. И задължително умират. Засега ги виждам неутрализирани от пуритани при два отделни инцидента. Ще убия моите герои в края. Отчасти, защото всяка хубава книга, която четях и препрочитах в детството си, завършваше със смъртта на героя. И отчасти, защото обема от 80-90 страници ще каже всичко, което имам да споделя по темата. Искам книгата ми да стане хубава и да завърши, както намирам за редно и красиво.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)