Скритите ангели

Катерина Герчева Илиева

Откъси от книгата

Любовта не бива да бъде поставяна в граници. Тя е адаптивна и властна. Без нея нищо няма да има смисъл, защото обхваща всички аспекти на човешкото съществуване. Героите в романа „Скритите ангели“ следват интуициите си, обичат и дишат истински. Различават фалшивите персонажи и ги подминават, защото нямат нужда от тях. Те търсят онези, за които си струва да се бориш докрай. Не се срещат на всеки ъгъл, но откажеш ли се да ги търсиш – сам затъваш в дупката. А тя ще става все по-голяма и по-голяма. Няма време! То е преброено – годините бързат да отлетят като нетърпеливо птиче, което иска да отлети от гнездото и да бъде самостоятелно. И повече няма да видим птичето. Дори няма да помним и окраската му. Но излезем ли от дупката имаме шанс. Не всеки го получава!

„Скритите ангели“ е роман за болката, която разкъсва всичко в теб, но и за лекарството, което рано или късно ще се появи, за да те излекува. Смъртта е страшна и черна само за онези, които остават тук на земята и незнанието ги убива. Тя е раздяла с плътта, с тялото, до което си свикнал да бъдеш, с ръката, която си свикнал да държиш и очите, които си свикнал да гледаш. Но тя не е страшна. Страшно е душата ти да е празна, защото няма да има какво да полети, да остане след плътта. Всеки търси своя път и смисъл ежедневно, както правят и героите. Сюжетът се върти около няколко запомнящи се събития, които преобръщат животът и представите. Любовта и смъртта могат да бъдат приятелки и да си подадат ръка. Могат да танцуват заедно, ако погледнат отвъд предразсъдъците си. Главната героиня – разказвач им го доказва!

Любовта е представена във всичките й проявления – между мъж и жена, между майка и дете, между приятели и между непознати. Тя няма спирачки, когато е истинска. Може да върши чудеса. Не е лесно, но героите вършат онова, което чувстват и никой не може да ги спре. Убедени в правотата си, могат и да сгрешат, но това ще е само един урок по пътя им към извисяването.

Вярата е другата приятелка на любовта. Двете се познават много добре и се разбират. Без вяра дори и любовта започва да се разклаща. Вярата е онова, което ни държи изправени, цели. Вярата в доброто е едно от тези неща, които си струва да не подминаваш, колкото и да те притиска времето. Добър се раждаш или животът те „преражда“. Не можем да простим липсата на добро. Не може да го прости и разказвачът-герой на романа:

„Поглеждаме в очите на другия и търсим онова, което ни липсва. Ах, колко неща ни липсват! На един му липсва – крак, на друг – зрение, а на трети – сърце, което да обича. Да, сърце! Не е от значение какво друго имаш, ако нямаш сърце!“

„Скритите ангели“ е любовен роман, в който всичко е интимно, изтръгнато от дълбините на душата, за да достигне до всеки, който знае истинският смисъл на съществуването си, колкото и кратко да е то като време. Стойностният живот не се измерва в години, нито с броят на свещите върху тортата, а единствено с дела. Понякога са нужни и жертви, ако си готов за тях. Главната героиня е готова:

„Искам да полетя. Винаги съм го искала, но да си призная – малко ме е страх от високото. Но вече няма от какво да ме е страх, защото моят вечен дом ще е на високо, ще трябва да свикна с това,а може и да ми хареса след време.“

Тя ще даде всичко, което има за онези, които обича! Колко хора биха го направили? И от какво биха се отказали? Тя ще се откаже от всичко за един духовен полет, от който няма връщане. Опитва се да бъде смела и най-вече да бъде добър човек. Иска да извади скритото у хората и да го покаже. А може би щеше да успее, ако бяхме роботи и с ключ отвори гърдите ни, за да понамести някоя част или да смени тези, които са изхабени или счупени. Може би щеше да успее и ако беше фея, но тя е просто човек. Но какъв! Достоен за пример и обичащ докрай! Покланям се пред нея! Много е трудно в този материален свят да си като нея. Но сме длъжни да опитаме.

Ако сте различни, не се притеснявайте да го покажете! Може пък не вие да сте в грешка! Романът е за смелостта да бъдеш себе си, да отстояваш позициите си и опрял дъното – да се измъкнеш, защото смисъл винаги има, ако искаш да го намериш! Да се гмурнеш в дълбокото без бутилка като водолазите и да изплуваш с последни глътки въздух, да усетиш мизерията, която те е сграбчила за врата и въпреки това да й простиш, да обичаш не колкото ти стигне живота, а и след него, да оставиш следа и да знаеш, че си е струвало!

„Имаше си всичко необходимо в стаята и когато облакът затвори след себе си стъклената врата, тя сякаш стана като всички останали стъклени стени на стаята. Не се виждаше от къде започва и къде завършва това стъкло. Няма ключалки, няма дръжки на врати. Все едно беше излято цялото и може би тук щяхме да прекараме вечността. Май не е толкова лошо.“

Това е история за живота, в който розовите страници сякаш са откъснати и ароматът на парфюм е изчезнал. Всичко е сурово и истинско, но и някак хубаво. Всеки се чувства добре сред хората, които обича и те го правят по-добър човек. Трудните житейски уроци са само чудни възможности, които се разкриват пред нас. Трябва да сме благодарни за всеки подарък, но и за всеки удар, който ни учи на нещо. Плесницата на живота не е толкова страшна, ако след нея се изправиш отново и й покажеш, че битката не е приключила. Тук словото е преходно и дори то понякога е безсилно пред вечността, пред любовта:

„Не можехме да си говорим, както на земята, но сякаш усещахме мислите си. Неописуемо е. Не ми трябва реч, когато обичам! В тази стая всички говорехме със душата си.“

Ако всеки подари на непознат по една роза, поръсена с доброта, може би светът щеше да изглежда като един цветен магазин, а продавачите щяхме да сме самите ние. Ще попитате за цената на розата? Цената на розата и бодлите нямат значение! Важното е душата да я помирише!


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)