Да се влюбиш във вещица

Калина Иванова

Откъси от книгата

Това е  история за магьосницата, която се крие във всяка жена. Магьосница, потискана и забравена. В момента когато една жена се докосне до магьосницата в себе си, тя придобива необикновена  сила и изключително точна преценка. Следвайки интуицията си, жената се свърза с майката природа и поддържайки тази връзка през целия си живот, тя  поема по път по който едва ли би се осмелила да поеме, без усещането за това дълбоко познание. Това е жената, която се доверява на вътрешното си усещане за това, в кого да се влюби. Дори всичко да изглежда против, тя държи на избора си без да се усъмни в правилността на чувствата си и в крайна сметка се оказва права.

Това е история и за тези смели мъже, които все още имат запазени инстинкти и успяват да разпознаят и подкрепят магьосницата в любимата жена. И по този начин се оказват истински благословени, получавайки достъп да нейните тайни и интуиция.

В един свят, където злите сили са взели превес, една прекрасна млада жена, която е съумяла поддържа жива магическата си връзка с майката природа, успява без никакво усилие, просто следвайки интуитивната си същност да обърне нещата в полза на доброто. Алекс, който се е превърнал в главното оръжие в ръцете на една злонамерена власт, влюбвайки се в Маргарет, постепенно успява да осъзнае погрешността на възгледите и действията си. Притежавайки необикновено остър ум той бързо успява да съзре чудовищната мрежа в която са го оплели. Откривайки необикновената красота на простите неща, любовта и творческото начало заложено във всеки човек, той преосмисля изцяло живота си и решава да застане на страната на доброто.

На фона на назряващите събития от историческа важност разцъфва любовта между тези две същества, всяко от които притежава уникални особености и дарби.

            Важна се оказва способността на героите  в ключовите моменти да се издигнат над привидностите и да видят кое е истински ценно. Привидностите, създадени от чудовищната машина за манипулации в един момент започват да губят своята сила. Нима е възможно нещо, създадено от човека да е по-силно и интелигентно от Майката Природа. Творението не може да унищожи създателя си. Опитвайки се да наложи тотален контрол над хората, злонамерените властимащи започват бързо да губят почва под краката си.

            Това е история за смайващото осъзнаване на героите. Същите тези, които до скоро сляпо са вярвали в заблудите, наложени им от системата. Но когато тази същата посяга на душата и творческото начало на хората, те неочаквано за нея започват масово да се пробуждат за състоянието на нещата и за истински ценното в човешкия живот. А такива хора е невъзможно да се върнат към старите заблуди. И алчната система, тази която искаше да разширява контрола си безкрайно, става причина за бързото и масово събуждане на хората. Така тя се оказва великан с глинени крака, който бързо рухва, в момента когато хората спират да вярват в него.

      Покрай историята на Маргарет и Алекс, се развива и съдбата на двама „по-обикновени“ герои – Влади и Изабела. С природната си скромност те се смятат за съвсем незначителни и обикновени, докато постепенно, с помощта на новите си приятели те започват да откриват собствените си таланти и красота. Обикновеното е най-необикновено. Ето го и нашият разказвач – Влади:

**„Никой не може да опише в каква бъркотия се забърках покрай градината на хубавата вещица. Ще попитате защо се захванах изобщо с всичко това. Някой дори ще предположат, че съм се влюбил в нея. Не, не, това никак даже е се доближава до истината. Само ще ви загатна, че най - вълнуващото в нея беше, че успях да видя себе си по коренно различен начин, начин хвърлящ върху моята скучна и безцветна личност романтична окраска. Хареса ми идеята, че в мен също има дълбочина и цвят. С прости думи: започвах все по-вече да харесвам себе си и да наблюдавам с непресторен интерес на какво съм способен. А нима има нещо по-вълнуващо от собствената ни персона? “

**„Само ако предполагах, по какъв начин , тези мои непреднамерени действия ще се отразят на цялата страна, бих се гордял със себе си. Но за момента изобщо нямах представа каква важна роля беше отредена на скромната ми персона.

Нощта след тази случка беше първата от две – три седмици насам, в която спах без да сънувам. Отначало не си дадох сметка за това, но когато се случи няколко нощи подред, осъзнах, че вероятно вещицата развяваше огнените си коси в нечии други сънища и  аз се досещах точно в чии.

Ако предположението ми беше вярно, то се заформяше нещо по -вече от интересно, защото човекът, когото настаних в къщата и  се оказа не друг, а главният мозък на операцията по въвеждане на новия ред . Чак ме досмеша – тъмничарят на всяка цветна мисъл, сънуваше цветни сънища. Той не предполагаше, че се досещам какво се случва с него и това ми даваше предимството тайничко да го наблюдавам. А възможности имах достатъчно – време беше отново да се погрижа за тайната градина.“

**„Убежището е нещо временно. Спасява те в момент на опасност, но когато тя отмине,  е време да го напуснеш. То вече не ти е нужно. Изиграло е ролята си. Но ти пропускаш да забележиш  и се опитваш да останеш там завинаги. И ако упорстваш в това си намерение, то висшите сили са принудени да  разрушат уютното ти гнездо, за да видиш, дори и против волята си, колко прекрасен, светъл и безбрежен е светът навън.“

**“ Алекс внимателно отмести косите на Маргарет, пръснати в цялото легло. Страхуваше се да не ги затисне без да иска и да и причини болка. Тя спеше сладко като малко дете. Изпита непреодолимо желание да я притисне възможно най-силно към себе си, но не искаше да я събуди. На утринната светлина, щедро влизаща през прозореца, кожата и изглеждаше почти прозрачна, а от леката руменина на съня от нея сякаш струеше ангелско сияние. Гледайки я с поглед пълен с нежност, той още не можеше напълно да осъзнае реалността на щастието, което го беше постигнало. За първи път в живота си се чувстваше у дома си.“


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)