Сирница

Благой Ценов

Откъси от книгата

Първо впечатление за “Сирница”: роман за Гражданската война в България – 1923 година. Преценката не е грешна, ако нямаше и тема, надхвърляща който и да е сблъсък в обществото, дори той да е с мащабите на война; когато последиците от събитията зависят не толкова от идейната и социалната мотивация на действуващите лица, от организацията и числеността на въоръженията, но и от силата на две неща, надхвърлящи всички мащаби в светогледа: Любовта и Прошката.

Авторът насочва сюжетния фокус не към пропагандни клишета, извинителни и осъдителни; той разкрива резултата от тази война, седем години по-късно, чрез любовната съдба на едно семейство и чрез участта на едно село в Българския Северозапад.

Млада сила напираше покрай бащи и майки из равнината Златия, по училища и читалища; други се завръщаха от наши казарми. Много стопани още работеха със спомени от окопите и ужасите на балканските войни, и особено за Първата световна, когато бунтовни гласове ги питаха: “Защо се бием с наши братя, защо проливаме братска кръв? За чии фабрики, за чии чифлици?… Хайде, мили другари! Да извикаме: “Вън продажниците на България!”

Не можеха ли те тогава да поотложат скръбните родителски трепети в края на тоя настръхнал септември 1923 година?

Защо сега?… неподготвени; а не друг път!… За такова нещо се плаща без отлагане. Веднага! С жертви, не с друго. И със страдания…

 Отговорът от щаба на ония, които оглавиха и ръководеха Септемврийското въстание не закъсня и бе неумолим:

“Историята няма да прости бавенето на революционери, които биха искали да победят (и сигурно ще победят), рискувайки да загубят много утре, рискувайки да изгубят всичко…”

 - Кажете ми – пита Майстора в железарската си работилница сина си Копрен и двама негови приятели от детство – Сандо и Тома, - да предположим само - изработили сме най-хубави каруци; какъв е смисъла да летим през райска земя, да търсим Райската ябълка – някъде по дъното на река Дунав; и с най-близките си хора – да не излезем от там?

- Чичо Цено – започна Сандо, - ние може да не сме се научили като някои довчерашни студенти, надарени да обират райски ябълки; ама те не са за наяждане.

- Така ли! – престори се Тома на учуден.

- Така. И сега си отвори ушите… Ние, баламите, не стягаме каруци и не въртим камшици от малодушие. И не тичаме като удавници – час по-скоро да се наядем с тинята на река Дунав. Не ни е по вкуса!

- Не съм казал! – обади се Тома, колкото да го прекъсне.

- И това ти е грешката. Ние! Отписаните от тоя свят! Ние, от дъното, сега се изправяме. На пътя. Камшиците ни наистина не се шегуват… във въздуха. И о, политици! Банкери! И всякакви… узаконени мародери! Още малко търпение. В дворците за управление. И за живеене… В дворците за потискане. Не ви заобикаляме! Обещаваме. Всички конски фъшкии – за десерт! И всички реки – да се напиете… Поздравявайте се вече. Ние идваме!

Майстора посягаше и ги пипаше един по един; но и предпазливо – сякаш нещо в тях можеше и да експлодира.

- Произволът е навсякъде! – огледа ги и се убеди, че следят мисълта му. – Върлува вече той и не се притеснява – ни в земеделската кооперация, ни в кметството, в околията е същото, във войската… Даже и в съда! – Този път кресна: - Колкото и да са подкупни прокурори, съдии и тем подобни… милост, страх и доблест имайте за собствената си държава; подложена на съсипни, войни и катастрофи… Най-после! Какво ни остава? Да забива кой как може – гвоздеи: ту в ръцете й, ту в нозете й… Само дето райските дарители на обещания не са се вкопчили в шията й… От Лом пристигам! Ескадронът – пълна бойна готовност! Народ срещу народ се изправя… А домашните ежби… Забъркахте ли се и вие в бунта?

Майстора докосваше момчетата поотделно като новобранци-синове; с повиквателни вече за казарми.

- Първи ще загинат ангелите! – умълчаха се всички и той се закашля повече. – Не посягайте, момчета, на Райската ябълка; тия плодове не са за опитване!... всички изкушения имате, за да ви изпитат… подвластни ли сте на греха… Деца си останете!... А мъже-врагове – това го може всеки.

На абитуриентския си бал Биляна беше без мъжа си, “защото балът е истински, ако дамата е господар на волята си”, както смяташе мъжът й Сандо. Но преситена от свобода, тя се прибираше най-после в квартирата си, в съседно село, с кавалер-изпращач; за изненада на мъжа й, прекосил равнината Златия, за да я посрещне преди разсъмване. И не вярваше той на очите си пред волността на Тома… приятел “като брат”…

По-късно Сандо я отхвърля, почти грубо, от бойната си каруца; но на другия ден Биляна е сред народа, на фронта в Лом, с медицинска чанта, неподвластна на мъжа си.

А след разбягването на въстаниците тя се спасява в градския дом на прохождащия адвокат от нейното село, Тома, кавалера на абитуриентския й бал; но и с кантора на Главната в Лом; на всичко отгоре и с един милион лева на лична сметка; след фалита на земеделската кооперация, управлявана от баща му – вече комендант, с всичката власт на селото – с единствено условие: без речи и без адвокатския въпрос за произхода на капитала. И дотолкова се пристрастява от романтична грешка, че се превръща и в доброволна жертва. Преживява разстрелите в дъбравата Шумака. Сандо, Биляна и Тома са сред оцелелите “по чудо” и попадат в една и съща “полска спалня”. За Сандо имало само един път: “безследно изчезнал”; а Тома с първия коларски превоз натоварил при мъртвите агонизираща Биляна…

След седем години “безследно изчезналият” слиза от рудниците на златната мина под връх Копрен в Стара планина; когато Биляна прописва най-после:

“Санде, отказвам забраната ти, дотам вече, че пиша в момента със сърцето си. И ако мислиш, че ще живея в два свята: в един измислен и в друг действителен – не! Заемам се, Санде, с живота си. Но не като нещастната Биляна!… А като… по-глупаво не съм се изразявала - като министър-председател на собствената си съдба!… И за да бъда докрай откровена с тебе, отивам и по-далече: венчавката ни с Тома ще е в четвъртък, след неделята, когато е Сирница, Сирни Заговезни; тогава се иска прошка и задължително се получава, независимо дали има или няма останала обида…

Санде, моля те, прости!”


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)