Перото на истината

Алиш Салиев

Откъси от книгата

До голяма степен любовният роман на Алиш Мустафов „Перото на истината“ е художествено четиво със силен автобиографичен елемент. Романът описва действителни събития, развиващи се в района на велинградските села покрай река Мътница - Грашево, Кръстава и Сърница, и пресъздава местна легенда за кармичната любов между мъж и жена.

Алис, чието име означава истина, е млада омъжена журналистка в местен провинциален вестник. Произхожда от богато светско семейство с баща бизнесмен, но тя не желае този път на развитие и се отдава на журналистическата си кариера. Младата жена още не знае, че точно силата на словото ще преобърне живота ѝ. На нея ще ѝ бъде трудно да се освободи от магията на по детски откровения мъж, който ѝ предстои да срещне. Откровеност, която понякога боли. Как да устои да не бъде привлечена от него, когато той ѝ говори така, както я вижда със сърцето си, така, както не я е виждал никой друг: „Гледам очите ти, като изумруд искрящи, а цветът им, него не мога да го сравня с нищо. В тях си скрила синевата на небето. Тя се оглежда в тях. Погледна ли ги, просто се губя, удавен съм от дълбоките води, скрити под тези два извора. Лицето, устните, чертите му, ти просто не си човек, а бял ангел, дошъл да внесе светлина в душата и света ми. Тялото ти, с неговата нежност, дори реката, която облива с водите си бреговете, би завидяла на извивките му. Млечно бялата ти кожа, от нея ручи светлина, пред която замлъквам.“

Митрали е прокуден от рода си 38-годишен мъж, възпитан сурово в силна до догматизъм религиозна среда. С цената на собствената си кръв, той откупва правото на любовта на сестра му и желанието ѝ да се омъжи за друговерец. Водач на своя клан и сам изпитал подобна силна любов, завършила с раздяла с любимата, той е мотивиран да промени тези тежки традиции и предразсъдъци в рода си. Дали не е намерил нова причина за това, различна от досегашната му омраза. Пред силата на любовта, този иначе суров мъж, се оказва безсилен. Срещата му с Алис, го преобразява напълно, за нея: „Гласът му е като пукот на съчки в огън. Бумка в дълбините на душата ми и пали игриви пламъчета в очите ми. Не спира да ме закача с невините си детски щуротии, които пръскат искрите между нас. Когато галя косата му, тя е като порещ с крилете си въздуха орел, където има място само за моите пръсти и няколко бели кичура на благородството. Очите му, очи на дракон – мъдри и тъмни, потъмнели от любов, изпиващи ме без жал. Лицето му е като слънцето над пустинята, пулсира всяко неговото мускулче от зноя на желанието за близостта му с мен. Душата му, рядък скъпоценен камък, шлифован от хилядолетна мъка и страдания, през тъмните стени на който се процежда едвам уловима само от мен рубинена светлина. Устните му, блян на нощта, обличат ме с нежни трепетни целувки. Тялото му, силно и готово да даде любовта, от която се нуждая. И аз забравям коя съм.“

Съдбата среща Алис и Митрали в тежък и за двамата момент. Той, загубил любовта на живота си, без да знае, че има дъщеря, плод на тази любов. Тя, незачетена и неуважавана от съпруга си, без деца от този нещастен брак, в който любовта отдавна си е отишла.

Пътищата им се пресичат, когато Алис е командирована в родния си град да отразява събитията около убийството на младо момиче, още ученичка. Това е повод трите клана от един и същи етнос да разпалят отново войната по между си, продължаваща от векове. Само „Кървава сватба“ може да ги спре и ... Митрали, който владее силата на камъка, намерен от прадедите му в местното Светилище.

За целта младият мъж, който живее в изгнание в Америка, е призован от прокудилия го баща, да се завърне в родното си село и да реши родовите ежби. Това, което не знаят близките му, е че животът му като изгнаник е свързан с Мафията и с постоянния му танц със смъртта, която той сам търси и предизвиква след загубата на любимата си.

Митрали е готов за смъртта, но готов ли е да срещне отново любовта и какво ще му донесе този път тя? „Според легендата, появи ли се пазителят, ще се появи и другата половина – женската, с която се гонят в преражданията от стотици години. Ако не се срещнат, отново се връщат тук, на земята. Но срещнат ли се двете им души, познали се, събуждат любовта между тях от миналите си прераждания. Тогава двамата започват да разчистват всичко ненужно около себе си. Прекъсват връзки, бракове, род, всичко, за да се отдадат изцяло един на друг. Събуждат непонятни за човека сили, стават мост между минало, настояще и бъдеще. Развиват добродетелите в себе си, усещат се взаимно, мислят еднакво, нещо като сродни души, сляти в една обща. Тяхната любов е съвършена. Дори единият от тях само да чуе гласа на другия, е щастлив, да го види отдалеч му е достатъчно. Мразят се, а всъщност изгарят от любов, бягат един от друг, а всъщност тичат към своето аз. Появи ли се някъде единият, не след дълго се появява и другият. А заедно ли са, животът на другия е ценният, не собственият. Това е слятото им Аз. То им диктува да правят това, без да го осъзнават. Раздялата им винаги свършва със смъртта на невинния за грешката на другия. Един за друг носят отговорност за живота и любовта си. Това е любов, идваща от небесата, която продължава тук, на земята, и отново се връща горе. Истинска, съвършена, изгаряща любов с всичките ѝ фази – човешка, ангелска, божия.“

Готови ли са Алис и Митрали да преминат през драматичните обрати на съдбата и да опазят любовта си от кървавите родови свади, породени от отживяли времето си религиозни обичаи, въоръжени единствено с Перото на истината? Достатъчно силна ли ще се окаже вярата им един в друг, за да се сбъдне легендата и да променят с любовта си света, в който живеят?


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)