Маргаритките на Луната

Теодора Тодорова

Откъси от книгата

За едно младо, импулсивно и емоционално момиче много неща могат да бъдат объркващи. Да се справяш с училище, с родители, промени, порастване, да търсш себе си и призванието си. А какво става, ако се и влюбиш? Има ли „твърде рано” за истинската любов и ако да, как да я познаем? Това е историята на младо момиче, което открива себе си, мечтае, твори, осъзнава живота си и намира своя път. Дори среща Момчето. Че кой не се е влюбвал до полуда като млад? Въпросът е дали е истинско, дали Той е правилният за нея. Във времето, в което живеем- време на лъжи, изневери, предателства и егоизъм, как едно младо и истинско момиче може да запази сърцето си неразбито? Особено когато прави това, което душата подсказва. Любов, страст, отдаденост... свърши. И сега какво? Дните се нижат като безкрайна, трагична поема..

Влюбени са двама

Със съдби избледнели

Горди до забрава

От глупост разделени

 

Престорена сила

И сдържан копнеж

Очите им затворени,

А в душите палеж

 

Бягство от среща

На две изгубени души

Молещи за допир

Жадуван от дни

 

В гърдите напира

Вик за любов,

Ала дъхът възспира

Нечутия зов

 

Мислите крещящи

Сърцата зоват,

Ала стиснали фаса

Устните мълчат

 

И фалшив е смехът,

Проста заблуда

Сърцата реват-

Любов до полуда...

 

 


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)